Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Когато Мартин отби от булевард „Джордж Вашингтон Мемориал“ в Рослин, корветът поднесе по почернелия от автомобилните газове лед. До обяд температурите бяха над нулата и снегът по улиците и магистралите се беше стопил. После времето отново се смрачи, водата замръзна и покри асфалта с тънък хлъзгав слой.

Водите на река Потомак изглеждаха по-сиви и от асфалта.

Той пресече булевард „Къстис Мемориал“, зави по Деветнадесета улица и спря пред бара две пресечки по-надолу. Заведението носеше обикновеното име „При Мак“ и беше любимо място за срещи на хората от тайните служби и военното разузнаване. Паркингът беше претъпкан. Успя да намери място чак в самия му край.

Барът също беше пълен. Вътре цареше тайнствен полумрак. Носеше се тежката миризма на бира и дървени стърготини. Масите бяха направени от различни по големина парчета дъска, загладени само отгоре. Стените, които едва се различаваха през гъстия пласт дим, бяха облицовани с орехови плоскости. Цялото място приличаше повече на тъмна пещера, отколкото на бар.

Най-после успя да види вдигнатата ръка в другия край на заведението и се отправи натам.

— Сядай, Питър. Какво ще пиеш?

— Уиски.

Адмиралът кимна към сервитьора и той мълчаливо се отдалечи.

Адмирал Никълъс Уендоувър не носеше униформата си. По всичко си личеше, че не е в особено добро настроение. Широкото му лице, белязано от годините, прекарани под слънцето и вятъра на световните океани, беше мрачно и навъсено. Вината за това вероятно трябваше да се търси в подчинените му от разузнавателното управление към министерството на отбраната.

Мартин мълчаливо го оглежда и каза:

— Обзалагам се, че не си спал спокойно, Ник.

— Изобщо не съм спал. За какво искаше да говориш с мен?

— Ти как мислиш?

— Ясно. Извън моите правомощия е. Заповед отгоре.

— Стига, Ник. Това не е среща между представители на различни агенции. Исках да поговорим като стари приятели. Нали още сме такива?

Уендоувър изкриви лицето си в измъчена полуусмивка. Изчака сервитьорът да остави чашите и да се отдалечи достатъчно и каза:

— Всички там са изплашени до смърт.

„Там“ беше Пентагонът.

— Сигурно е така.

— Не мисля, че която и да е служба работи макар и с един компонент, който да не е свързан по някакъв начин с компютрите. Всички, от началника на личния състав надолу, направо са полудели. Можеш ли да си представиш в каква ситуация се намира в момента страната ни, Питър.