Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Питър Мартин виждаше тъжното му лице на един от дъгообразно подредените монитори в залата за телеконференции на Управлението. Руснакът явно се чувстваше допълнително унизен и от факта, че беше принуден за разговора да използва оборудването на американското посолство в Москва. Собствените му комуникационни системи бяха извън строя.

Следващият монитор показваше лицето на напълно непознат за Питър човек. Казваше се Мазакин и беше руски компютърен специалист. Третият и четвъртият монитор предаваха от Тел Авив — Давид Вайзнер и неговия експерт Бекер. Следваше Андре Голоаз. Той беше пристигнал в Лондон предната вечер, за да започне предварителната обработка на събраните досиета. Французинът не водеше със себе си консултант. Щеше да говори с тях от центъра на Содъби в Челси.

Пред камерите в залата в Ленгли бяха само Мартин и Лем Крайдър. Питър стискаше в ръка листчето, на което беше нахвърлил най-важните въпроси, които трябваше да обсъдят. Присъстваше и един от техниците, за да обслужва камерите.

— Къде е Хенри? — започна Жувармов.

Отговори му Голоаз:

— Казаха ми, че са го извикали на разпит в Скотланд Ярд.

— Защо, за бога?! — попита Вайзнер.

— Никой не пожела да ми разясни подробностите. Аз обаче имам някои познанства тук — хора, които ми дължат разни услуги, нали разбирате? Така научих, че Содъби е бил арестуван…

— Арестуван?! — Мартин не можеше да си представи, че самоувереният дребосък е обвинен в нещо. Освен може би в прекален оптимизъм.

— Oui25. За злоупотреба. Излиза, че той е получил неограничен достъп до една солидна правителствена сметка. Обаче сто хиляди лири от този фонд са били прехвърлени в банката „Мейфеър“, а малко след това седемдесет хиляди лири са напуснали страната в посока Швейцария. Както разбирам, основното им доказателство е, че паролата е била известна само на Хенри и на външния министър. Освен това от банката „Мейфеър“ в личната сметка на Хенри по електронен път са били преведени хиляда лири.

— Що за глупости! — викна Вайзнер.

— Съгласен съм, Давид. Показателното в случая е, че в Скотланд Ярд са научили за така наречената злоупотреба от анонимно съобщение по електронната поща — продължи Голоаз. — Сигурен съм, че скоро ще го освободят. Аз лично написах писмо до началника на Скотланд Ярд, в което изложих становището си по въпроса и нелепостта на подобни обвинения.

— В момента думата секретна парола едва ли означава нещо — отбеляза Лем Крайдър.

— Ясно е, че Намръщения знае за съществуването на нашия комитет — прекъсна го Мартин. — Досега само е изчаквал подходящ момент. Аз лично ще се обадя в Скотланд Ярд и на някои хора във външното министерство.

— Откъде ти хрумна да го наричаш Намръщения, Питър? — попита Вайзнер.

— Името излезе от американските журналисти. Вече свикнах с него.

— Това не е добър знак — намеси се Жувармов. — Имам предвид случилото се с Хенри Содъби.