Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Сред присъстващите премина вълна от нервен кикот.
— Водачите на отделните екипи ще ви запознаят с маршрута на групата ви и с ролята на всеки един в операцията. Някои от вас ще наблюдават периметъра, други ще участват в атаката, трети ще стоят в тил, за да подсигурят измъкването ни. Искам всички да сте подготвени за елемента „шок и страх“ в действията ни: веднага щом атакуваме, във въздушното пространство над къщата ще се появят един или два хеликоптера. Те ще са там, за да ни помогнат да се измъкнем от района, но лично аз се надявам, че с тяхна помощ ще успеем да изненадаме и объркаме противника. Нашите екипи трябва да са подготвени за този момент. Ще настъпят невъобразим шум и хаос и не искам това да ви изнервя или напряга. Въпроси?
Уолт отговори на десетината рутинни въпроса, които му бяха зададени. Нападението щеше да се извърши през нощта. Някои от членовете на екипа щяха да бъдат оборудвани с апаратура за нощно виждане, други не, тази подробност се нуждаеше от разясняване. Стаята се изпълни с тревога и напрежение, което бе за предпочитане пред прекалената самонадеяност. Уолт тепърва трябваше да си избере партньор за задачата. Двамата заедно щяха да се опитат да измъкнат Марк Ейкър от хижата или поне да заемат позиция наблизо, преди да е започнала главната операция. Това бе най-добрият шанс за оцеляване на Марк и щеше да предотврати използването му като разменна монета.
Уолт огледа внимателно присъстващите, търсейки най-подходящия човек. През стъклото на вратата забеляза Томи Брандън, който тъкмо влизаше в сградата. По всяка вероятност именно той бе помогнал на Гейл в отвличането на дъщерите му. Не носеше униформа, а цивилни дрехи. Превръзката на ръката му липсваше.
Уолт се извини на присъстващите, помоли един от колегите си да го замести и пресрещна Брандън във фоайето. В продължение на няколко дълги секунди двамата просто стояха един срещу друг и се гледаха мълчаливо.
— Идеята не беше моя… — каза Брандън.
— Искам си ги обратно вкъщи — прекъсна го Уолт.
— Тя е наясно с това — поколеба се Брандън. — Шерифе, искам да взема участие в операцията.
Уолт пое дълбоко въздух.
— Ами ръката ти?
Брандън я раздвижи, въпреки че очевидно все още изпитваше болка.
— Добре съм — каза той. — Търпи се. Искам да участвам.
— Гейл нямаше право да постъпва така с мен — каза Уолт. — Ти ли я закара до вкъщи?
— Нямам нищо общо с цялата тази работа.
— И аз съм длъжен да ти повярвам, така ли?
— Разговаряли сме по въпроса, ако това имаш предвид. Казах й да се свърже с адвокат. Не искаше и да чуе. Беше откачила. Заради това, че си завел момиче у вас. Знаеш я каква е.
Уолт огледа събеседника си от глава до пети. Томи Брандън — полицаят, когото искаше за свой партньор в безмоторния самолет. Томи Брандън — любовникът на жена му; един мъж, с когото не желаеше да има нищо общо.
— Как ти понасят малките самолети?
— Мразя ги.
— Чудесно. Обличай се.
57.
Фиона Кеншоу позвъни на входната врата на семейство Тулевич. Посрещнаха я с известна доза подозрителност. Някой — вероятно от болницата — бе уведомил местната преса, че шерифът е разпитвал дъщеря им Кайра във връзка с изчезването на Марк Ейкър, и в продължение на цяла седмица семейството бе атакувано от куп нежелани посетители.
Служебната значка, която Фиона използваше в качеството си на криминален фотограф, бързо стопи съмненията им и й издейства покана да влезе. Няколко минути по-късно тя вече седеше на кожения диван срещу камината и чакаше Кайра. Момичето изглеждаше свито и срамежливо, а от раните й нямаше и следа.
Упойващият коктейл бил изтрил изнасилването от паметта й, обясни тя, въпреки че все още изпитвала болки навсякъде и имала усещането, че обитава нечие чуждо тяло. Предстояли й още медицински прегледи, препоръчали й и консултации с психолог, които според нея били излишни, тъй като не помнела абсолютно нищо от случилото се.
Въпреки твърденията й, че не си спомня нищо, Кайра изглеждаше потисната и с отнесен поглед.
— Няма да ти отнема много време — каза Фиона. — Искам да подчертая, че не съм тук в качеството си на служебно лице. Просто исках да разбера как се чувстваш и да ти пожелая бързо възстановяване. А шерифът ме помоли да ти предам, че си изиграла важна роля в едно разследване на много високо ниво.