Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Смъртоносна гледка
Смъртоносна гледка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртоносна гледка

Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:

В спасителната служба на Сън Вали се получава сигнал за изчезнал в планините скиор. Въпреки късния час и бушуващата снежна буря, шериф Уолт Флеминг бързо събира местния отряд доброволци. Спасителната операция взема трагичен обрат. Един от членовете на отряда — Ранди Ейкър, е намерен застрелян, а на следващия ден брат му изчезва безследно. Уолт се заема да открие извършителя на убийството, но преди това трябва да разбере кой и защо е отвлякъл близкия му приятел Марк Ейкър.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 124
Перейти на страницу:

Уолт и колегата му Бил Ноланд влязоха първи през портата и тичешком прекосиха двора. Младокът Ноланд държеше дълга шокова палка, в случай че кучетата ги нападнеха. Уолт носеше светлинно-звукова граната. И двамата бяха извадили беретите си, заредени и със свалени предпазители. Следваха ги още двама полицаи; единият носеше стоманен чук, тежък около трийсет килограма, способен да разбие почти всяка врата.

Уолт завъртя топката на бравата. Заключено.

Чукът се стовари върху нея и вратата се отвори. Уолт хвърли гранатата в помещението и хората от екипа му едновременно се обърнаха с гръб към хижата. Светлинно-звуковите гранати се използваха за щурмуване на затворени пространства и временно поразяваха слуха и зрението на присъстващите в помещението и причиняваха кратко зашеметяване.

Водени от Ноланд, хората от екипа му се втурнаха през вратата. Уолт влезе последен. Хижата беше малка — всекидневна, баня и тясна спалня. Всичко наоколо изглеждаше познато на Уолт от видеото.

— Чисто! — извикаха хората му, след като огледаха навсякъде.

Следващата граната полетя към мазето, чийто капак бе монтиран в пода на килера към спалнята. Там също нямаше никого. Когато хората му се върнаха обратно в спалнята, Уолт вече бе прибрал двете уебкамери във вътрешния джоб на якето си.

— Ще опитаме да затворим вратата колкото се може по-плътно. Извикайте Фиона и криминалните следователи. Ще сложим постове на пътя — и в двете посоки — и ще държим къщата под денонощно наблюдение. Въпроси?

— Шерифе? — Ноланд го викаше от кухненския бокс.

Уолт спря пред хладилника, осеян с пощенски картички, сметки и бележки, закрепени към гладката повърхност с магнитни думи.

„силата / и / постоянството / побеждават / всичко“

— Бенджамин Франклин — каза Уолт, загледан в изречението.

Рой Коутс очевидно бе упорит мъж.

— Не това — каза Ноланд и посочи към фотокопие на колаж от снимки.

Най-отдолу пишеше: „Благодаря ти, че беше наш водач. Приятен лов! — Ралф“. На снимката в центъра се виждаха трима мъже с пушки в ръце, застанали пред малка дървена хижа, с допълнителна пристройка отстрани. Уолт веднага разпозна Коутс от снимката му за шофьорска книжка в архива на управлението, а освен това той бе и най-едрият от тримата. Здрав мъжага с рунтава брада, който изглеждаше така, сякаш не се бе къпал от седмици. Държеше по-малка пушка от останалите: модифицирана, за стрели, 22-ри калибър, предположи Уолт. Същата пушка, заради която шерифът на два пъти бе губил приятел. Около централната снимка имаше други пет, на три от които се виждаха допълнителните пристройки в двора на хижата и назъбените планински върхове в далечината.

— Започваме издирване — каза Уолт. — Искам да открием колкото се може повече снимки на тази хижа. — Той заби пръст в колажа. — Разровете се в данъчната документация на недвижимата собственост за всяка област в щата, като започнете от нашия окръг. Искам информация за всички имоти на името на Коутс. Вдигай всички по тревога и действайте. Дяволски добра работа, Ноланд.

— Да, сър — отвърна Ноланд. Похвалата сякаш му даде криле.

Уолт разгледа подробно всяка една от фотографиите. Всички заедно даваха добра представа за три четвърти от околната панорама. Но само на две от тях се виждаше планината на заден план и точно те грабнаха вниманието му. Прокара пръст по очертанията на върховете, докосващи кобалтовосиньото небе. Имаше планински вериги, чиито силуети знаеше наизуст, но гледани под точно определен ъгъл, например от път, по който често минаваше, или друга подобна перспектива. Ако застанеше от другата страна на същата верига, не би могъл да я разпознае. Затова не се изненада, че очертанията на хълмовете от снимката му бяха непознати.

Прокара още веднъж пръста си по назъбения планински силует от снимките.

— Карти! — извика Уолт. Гласът му прозвуча твърде силно за тясното пространство. Излезе от кухненския бокс и се обърна към екипа си: — Претърсете хижата. Искам всички възможни карти и снимки, които можем да открием. Сложете си ръкавици и претърсете всеки сантиметър. Пипайте чисто, момчета. Внимателно. И слагайте всяко нещо обратно на мястото му.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)