Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — престори се на заинтригувана тя.
— Едва ли е някаква утеха за теб, но случилото се с теб даде отговори на някои много важни въпроси.
— Важни за други хора, това имаш предвид, нали? — отбеляза Кайра с ледено изражение на лицето.
— Съзнавам, че това едва ли ти е от полза.
— Какво се очаква от мен да кажа? Радвам се, че успях да помогна?
В стаята влезе майка й, опитвайки се — неуспешно — да изглежда гостоприемна.
— Всичко е наред, мамо — отряза я Кайра. — Предпочитаме да говорим насаме.
Жената стисна устни и се оттегли.
Фиона усети напрежението между майка и дъщеря.
Всяка жертва е като хвърлено в езеро камъче, осъзна тя; вълните, които то образуваше около себе си, стигаха доста надалеч.
— Дори зъбите си не мога да измия без някой от тях да ми виси на главата — прошепна Кайра. — Сякаш дебнат дали няма да ми хрумне да посегна на живота си.
Може би точно това правят, помисли си Фиона.
— Ти всъщност затова ли дойде? За да ме похвалиш за случилото се? — изненадано попита Кайра.
— Не, разбира се! В никакъв случай. Дойдох, за да ти покажа това — каза тя и й подаде пет снимки от сватбата.
Момичето ги прехвърли набързо и на лицето й се появи мимолетна усмивка, която бързо угасна.
— Древна история — измърмори тя. — Колко странно. Имам чувството, че се е случило преди година.
— Това е добро начало.
Кайра задъвка устната си и се вгледа по-внимателно в снимките.
— Тази тук, с букета…
— Тази не съм я правила аз.
— Това си ти.
— Да.
— Не помня да съм те виждала на тържеството.
— Защото присъствах като фотограф. Не съм подходящо облечена за повода, както е видно.
— Хванала си букета.
— Технически погледнато, не. Само така изглежда.
Още една усмивка. Още една малка победа.
— Мога ли да ги задържа?
— Разбира се. Те са за теб.
— Благодаря — каза Кайра и погледна Фиона в очите.
— Има и още нещо. Не съм сигурна дали е редно да ти го казвам, но ми се иска да го знаеш — каза Фиона и сбърчи вежди. — Всъщност изобщо не ми е работа, знам го. Но семейството ти очевидно е заможно и… така де… просто се чувствам длъжна да ти го кажа, въпреки всичко. Познато ли ти е това усещане?
Кайра кимна.
— Добре. — Фиона замълча, за да събере мислите си. — Има едно момче на име Тейлър Крабтрий.
— Този пропаднал тип?
— Значи го познаваш.
— Знам кой е. Не го познавам лично.
— Точно за това става въпрос. Той е човекът, който те е измъкнал оттам. — Тя изчака момичето да проумее думите й. — От хижата. Той те е закарал до болницата.
— Този глупак?
— Същият.
— Но защо? Как?
— Видял е… къде са те отвели. Съумял е да те измъкне. Никой не знае за това между другото. Момчето може да си навлече големи неприятности — може дори да го убият — ако се разчуе. Надявам се, че ще си остане между нас.
Кайра кимна.
— Разбирам. Обещавам да не казвам на никого. — Момичето отмести поглед встрани. — Само че просто не мога да го проумея. Тейлър Крабтрий?
— Животът му изобщо не е лесен. Расъл е в лоша семейна среда, при доста тежки условия. Забърквал се е в много неприятности.
— Знам за това. Един мой приятел беше негов съученик в Алтернативното училище.
— В момента работи при Елби, в Хейли.
— Намекваш за някакво парично възнаграждение, нали?
— Не точно. Писмена препоръка от баща ти би му помогнала много. Нова работа — нещо по-добро от това да сменя гуми. Малко подкрепа да се измъкне от това положение. Но пак казвам, не е задължително, дори не съм сигурна дали е редно. Просто се почувствах длъжна да те уведомя за това. Но може би не трябваше. Нека спрем дотук.
— Нямам никакво намерение да му пиша благодарствено писмо.
— Направи каквото намериш за добре.
— Значи той лично ме е измъкнал от мястото, където съм била отведена?
— Точно така.
— И сте сигурни, че не той е човекът, който…
— Сигурни сме — отвърна Фиона.
— Съвсем сам?
— Да.
— Тейлър Крабтрий?
— Думата герой се употребява за щяло и нещяло. А често става така, че истинските герои са точно онези, които най-малко очакваме.