Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Фиона се осмели да вдигне поглед към екрана.
— Божичко… вече не издържам. Горкото момиче.
Уолт не сваляше поглед от монитора.
— Аха. Какво ще кажеш за това? — попита той и чукна по клавиатурата, за да спре картината на пауза. После зашари с курсора на мишката по екрана. — Това на стената е огледало, нали? Не можем ли да избистрим лицето му в огледалото?
— Твърде зърнесто е — каза тя. — Няма да стане. Резолюцията е прекалено ниска, Уолт. Картината е много лоша. Можем да я увеличим, но само ако кадърът е с добро качество.
Пуснаха записа отново и гледаха още трийсетина секунди. Фиона периодично извръщаше поглед встрани.
— Уолт! — даде му знак тя.
Шерифът спря видеото на пауза.
Фиона се наведе напред и посочи екрана, но не лицето на мъжа, а свлечените под коленете му панталони. — Виж. Задната гайка за колана. Скъсана е. Държи се само в горната си част.
Уолт се вгледа отблизо.
— Как изобщо успя да я забележиш?
— Насочих вниманието си към детайлите, за да не гледам какво става.
Уолт повтори краткия отрязък от записа няколко пъти. Гайката на колана със сигурност висеше в долния си край. Виждаше се съвсем за малко, но я имаше на запис.
— Не е достатъчно основание за издаване на съдебно разпореждане. Както и не е доказателство, че това е Шон Лън. Трябва да видя Шон Лън обут в тези панталони и това ще ми даде сериозен повод за по-широко разследване. Трудна работа.
— Но ще претърсите хижата, нали?
— Чакаме съдебно разпореждане. Съдията играе голф в Туин Фолс. Времето там все още е меко и игрищата са отворени. Един от моите хора се опитва да издейства разрешително за обиск по телефона.
— Аз ще идвам ли?
— Това е третата причина, поради която си тук. Именно затова те помолих да донесеш и фотографската си апаратура.
— Все още съм ти много ядосана, да знаеш! — гордо заяви Фиона.
— Знам.
— Роджър не ми се е обаждал оттогава.
— Може и да не съм бил прав за него — каза Уолт.
Прозвуча като изповед, а не му се искаше да е така.
— Малко си закъснял.
— Старая се, Фиона. Все още работя по случая и не съм стигнал доникъде. Да загубя Марк така нелепо… Колкото и да се старая да не го приемам лично, той ми е приятел. Това е най-важното в крайна сметка. Нали? Трябва да го открия, жив или мъртъв. Трябва да разбера какво се е случило. Тръгнах погрешно и се обърках, но възнамерявам да положа повече усилия, за да запазя приятелствата си. Смятам да започна от теб. Все някога. Не искам да си ми ядосана.
Тя го изгледа кръвнишки. В очите й се четеше враждебност и обида и Уолт осъзна, че няма да му е лесно с нея.
— Добре — рече той. — Схващам посланието.
— Знаеш ли защо всъщност те мразя? — прошепна тя.
— Дори не знаех, че ме мразиш.
— Защото не мога да съм ти ядосана за дълго. — Фиона бутна назад стола си. — Ако не спреш този запис, ще си тръгна още сега. — Тя спря до вратата и взе да рови в чантата си. Измъкна отвътре визитна картичка и я размаха под носа му. — Шон Лън. Даде ми я онази вечер, когато дойде да ми предаде поканата от Хилабранд. Каза да му се обадя, ако имам нужда от нещо. Така че ще му се обадя. Знаеш ли какво забелязвам у мъжете? Че обичат да носят едни и същи дрехи. Искаш ли да се обзаложим, че ще е обут със същите тези панталони?
— Наистина ли ще го направиш? — попита Уолт.
— Не каза ли току-що, че приятелството е на първо място? — попита Фиона.
— Мислех, че ме мразиш.
— Не си много добър следовател, шерифе. Съжалявам, че ми се налага да ти го кажа.
54.
Разрешителното за обиск бе издадено по телефона от съдия Дан Албан направо от игрището за голф. В рамките на двайсет и пет минути Уолт разпредели осем от своите подчинени на стратегически места около къщата на Коутс, включително и един снайперист, който зае позиция на хълма, скрит зад останките на разрушената мина. Тази организация предизвика объркване в управлението, където останаха само двама дежурни полицаи за област с размерите на Роуд Айлънд.
Къщата бе разположена така, че допълнителната пристройка, която служеше за гараж, блокираше гледката към нея от другите къщи и изоставени каравани, разпръснати наоколо из голата пустош. Стърчеше си сама, скрита от поглед, опасана с неестествено висока телена ограда, върху която имаше навита на спирала бодлива тел. На входа висяха две неприветливи табели „Внимание, зло куче!“ и „Забранено за търговски пътници!“.