Смъртоносна гледка

— Той е спасил живота ми.

— Няма как да сме сигурни в това.

— Божичко!

— Както и да е… трябва да тръгвам. Радвам се, че се възстановяваш бързо.

— Правиш това, защото го съжаляваш.

— Правя това, защото смятам, че е редно. Защото момчета като Тейлър Крабтрий много често остават неразбрани. Лично моето мнение за него се промени доста, когато научих как е постъпил. Имах съвсем друго впечатление за него от един предишен случай…

— Онази работа с уебкамерите?

— Не, доста преди тях всъщност. Градът е малък и нещата бързо се разчуват… Човек като теб лесно би могъл да промени репутацията му — сред приятелите му имам предвид. Не точно сега, разбира се, но може би по-късно, когато всичко това приключи.

— А кога ще приключи?

Фиона не отговори.

— За мен това никога няма да приключи — каза Кайра. — Поне така се чувствам.

— Все още е твърде рано. Честно казано, консултациите с психолог помагат много в случаи като твоя.

— На чужд гръб лесно се дават съвети — рязко отвърна Кайра.

Фиона търпеливо изчака, докато момичето се осмели да я погледне в очите.

После започна да говори, също толкова твърдо:

— Имам зад гърба си една разрушителна връзка, точно преди да се преместя тук. Преживях голяма част от нещата, които се случиха с теб, само че без упойващите медикаменти. Една от причините да дойда днес при теб е тази, че при мен никой никога не дойде да си поговорим. Никой не знаеше какво преживявах. Никой не знаеше какво се случваше. Имах нужда да кажа на някого, но бях твърде уплашена. Мислех си, че това ще промени мнението на хората за мен, че ще загубя приятелите си, че ще разбие живота ми. Докато един ден не осъзнах, че животът ми вече бе разбит много повече, отколкото нечие мнение за мен би могло да го стори. Тогава реших да се взема в ръце и да се оттласна от дъното. Обещах си, че ако някога дори ми се стори, че някой преживява онова, което преживях и аз, ще се намеся на всяка цена. Няма да стоя със скръстени ръце, а ще действам. Не знам защо дойдох при теб. Ти нямаш нужда от мен. Но може би аз имам нужда от теб. Имах нужда да ти кажа, че времето лекува. Че с всеки изминал ден ще се чувстваш мъничко по-добре. — Кайра плачеше с наведена глава. — Имаш чувството, че случилото се е по твоя вина. Че си го предизвикала сама по някакъв начин. С нещо в поведението си, в облеклото си. Но това са пълни глупости. И аз съм тук, за да те уверя, че ти не си виновна. Изгони тези гласове от главата си.