Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Със забележителна яснота на нея се виждаше бял микробус „Фолксваген“ с швейцарски номера, шофиран от брадат мъж с очила с телени рамки.
— Зад волана е Гасан. Щом видях регистрационните номера, веднага пуснах допълнително издирване. Така попаднах на ето това. Заснета е в Цюрих преди седем дни — каза Миер и им подаде следващата снимка. — Този път зад волана е Блиц.
— Къде точно е била поставена камерата? — попита Фон Даникен.
— На ъгъла на Баденерщрасе и Хардплац.
— Това е близо до „Роботика“, нали така?
— Не е далеч — отвърна Миер. — На два-три километра. Погледнете задния прозорец. Вътре се вижда нещо много голямо. Анализирахме снимките и стигнахме до заключението, че става въпрос за големи метални кутии.
— „Търтеят“ ли имаш предвид?
— Нямам представа. Но каквото и да е то, със сигурност е голямо и тежко. Забележете как е увиснало шасито. Сравнете тази снимка с останалите. Пресметнахме, че на втората снимка микробусът носи товар от поне шестстотин килограма. — Миер взе друга фотография от купчината и им я подаде. — Последната, която открихме, е направена в Лугано в събота.
Лугано се намираше само на трийсет километра от Аскона и вила „Принчипеса“. Фон Даникен се оказа прав за белите петънца от боя в дома на Блиц. Микробусът е бил паркиран в гаража.
— Значи Гасан взема експлозивите от Лайпциг, предава ги на Блиц заедно с микробуса и си плюе на петите към Швеция. Блиц откарва микробуса в Цюрих и взема „търтея“ от фабриката на Ламерс. — Фон Даникен прехвърляше снимките една след друга. — Това ли е всичко?
— Друго не успяхме да открием за белия микробус.
Фон Даникен погледна към Миер.
— За белия ли? Да не би да има и друг, за който да не знам?
— Сега кара черен. Боядисал го е.
— Как разбра?
— Не знаем откъде първоначално е взет белият микробус, но със сигурност знаем, че номерата му са откраднати от подобен микробус в Шафхаузен — поясни Миер.
— Хората рядко подават сигнал в полицията при такива случаи. Струва им се дребна работа и докладват единствено в службата за контрол на автомобилния транспорт. Гасан и приятелчетата му са си въобразявали, че постъпват много умно. Но ние сме по-хитри от тях. Предположих, че щом са откраднали един комплект регистрационни номера, може да са задигнали и друг. Разрових се в бюлетина за изгубени и откраднати номера. Преди две седмици собственикът на черен микробус фолксваген в Лозана е съобщил, че номерата му са били свалени. Пуснах ги в системата и вижте какво открих.
Миер извади последната снимка. На нея се виждаше черен микробус „Фолксваген“, движещ се по някаква улица. В дъното се забелязваше рекламен билборд на шоколад „Линд“ и табелата на известен магазин за мебели.
— Снимката е направена вчера в пет следобед в покрайнините на Цюрих.
— Но как можем да сме сигурни, че микробусът е съшият?
— Сравнете предните брони на двата автомобила. И двата имат еднакви вдлъбнатини под фара. И двата имат един и същ ароматизатор с формата на борче, висящ от огледалото за обратно виждане. Да кажем, че едното е съвпадение. Но двете? Невъзможно е.
— Обади се на градската полиция — каза Фон Даникен. — Накарай ги да пуснат съобщение за издирване на микробуса. Проверете всяка една снимка на всяко едно превозно средство, преминало през източната половина на страната за последните двайсет и четири часа.
— Дадено.
Фон Даникен се вгледа по-отблизо в снимката.
— Кой е зад волана? Не е Блиц със сигурност. По това време вече е бил мъртъв. — Подаде фотографията на Миер, който се намръщи и сложи очилата си. — Нещо куца. Този не ми изглежда редовен.
— Да занесем снимката в криминалната лаборатория. Могат да я увеличат и да я изпратят в Интерпол, където да я пуснат в програмата си за лицево разпознаване.
Миер напусна стаята.
Фон Даникен се извъртя на стола си и се обърна към останалите двама.
— Толкова от източния фронт. Имаме ли напредък на западния?
Дойде ред на Клаус Харденберг да говори. Дундестият следовател с жълтеникаво лице, изоставил добре платената си работа в международна счетоводна компания в Цюрих заради суровото ежедневие в полицията.
— Блиц е извършвал финансовите си операции в Банко Популаре делла Тичино. Открихме името на банката през извлечението от „Юрокард“. Средният месечен баланс на сметката му беше дванайсет хиляди франка. Обичайните неща — домакински разходи, плащания по кредитната му карта, газ, електричество… Седмично е теглел в брой по петстотин франка, винаги от едно и също гише в Аскона. Общо взето, живеел е скромно за човек с луксозен автомобил в гаража на вила, струваща няколко милиона.