Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Лийхи поклати глава, ала спомените очевидно нахлуха в съзнанието му.
— За пръв път чуваш за това, така ли, Джо?
— Бъркаш в черната торба — мрачно въздъхна Лийхи. — Това е поверителна информация. Ако ти е мило за прекрасната ти съпруга и трите ти хлапета, най-добре се откажи да ровичкаш.
Палумбо, като един истински агент, не се плашеше лесно. Дори напротив, предупреждението засили любопитството му.
— Хората, които е убил, са били замесени в онзи заговор с Валид Гасан. Възнамерявали са да свалят пътнически самолет. Фино подготвяна работа. Говорим за „търтей“, който се движи с над петстотин километра в час и събира в капсула двайсет кила „Семтекс“. Това си е направо крилата ракета. Не виждам как едно суеверно копеле ще успее самичък да сложи край на „Божинка“8.
— Човекът явно е свършил добра работа.
— Така е. Без съмнение — съгласи се Палумбо.
— Кой обаче стои зад всичко? — замисли се Лийхи.
— И аз това се чудя. Все пак имам някаква идея. В крайна сметка, колко души имат възможността да го направят?
— Искаш да кажеш, че е правителствена поръчка ли? — тайнствено попита Лийхи.
— О, да! — Палумбо удари по масата с кокалчетата на пръстите си. — Но това си остава между теб и мен.
Лийхи сложи длан на сърцето си в знак, че ще мълчи като гроб.
— Имаше нещо странно в онзи файл — продължи Палумбо. — Точно затова исках да говоря с теб. Липсва името на агента, който е командвал операцията. Изглежда е било премахнато още преди да компютъризират архива. Кажи ми, Джо, кой от нашите даваше нарежданията за „Див гълъб“?
Лийхи остана загледан в Палумбо известно време, после се надигна от масата. Докато минаваше покрай него се наведе и прошепна една дума на ухото му:
— Адмирала.
Палумбо не помръдна от мястото си, докато Лийхи не напусна закусвалнята.
Адмирала беше Джеймс Лафивър. Заместник-директорът на Оперативен отдел.
55.
— Седемдесет и два часа — каза Фон Даникен и метна палтото си на облегалката на стола. — Това е времето, с което разполагаме. Рансъм е нашият човек, няма никакво съмнение. Не му е за пръв път. Откъдето мине, взривява по нещо. Правил го е и в Бейрут, и в Косово, и в Дарфур. Убива хора и е много добър в това…
„Специалният отряд“ се бе настанил за постоянно в „моргата“ — забутана конферентна зала в мазето на Федерална полиция. Бяха подредили в полукръг пет бюра. Свалиха от горните етажи компютри, телефони и копирни машини. Всичко приличаше на нервна система, която си търсеше тяло. В момента присъстваха само Зайлер и Харденберг. Гледката на празните бюра в работния им бункер съвсем помрачи настроението на Фон Даникен.
— Чакай малко, Маркус — каза Макс Зайлер. — Как така седемдесет и два часа?
Фон Даникен си взе стол и сподели с двамата мъже новите си разкрития.
— Изчезва от страната веднага след извършването на атентата — обясни той, след като подробно ги осведоми за престъпленията на Рансъм. — Очевидно нашият доктор Рансъм е готов да тръгне за Пакистан в неделя вечерта. Може и да се преструва, че не подозира за предстоящото назначение, но аз съм сигурен, че знае. Най-вероятно хората му са убили горкия човечец, чието място се предполага да заеме. Трябва спешно да открием Рансъм. Нещо ново за микробуса? Все някой трябва да го е забелязал.
„Някой“ означаваше камера за наблюдение, поставена някъде в Европа между Дъблин и Дубровник.
— Нищичко — каза Харденберг. — Миер прескочи до ИСВС да се пробва да им подпали задниците.
— Два милиона камери! Всичките ли са слепи? Ама че късмет! — Фон Даникен поклати глава възмутено.
Точно в този момент вратата се отвори и Курт Миер се довлече до бюрото си, намествайки пътьом колана си върху дебелия си корем.
— Ето те и теб — въздъхна Фон Даникен. — Тъкмо те споменавахме. Какво откри?
Миер огледа тревожните лица на присъстващите. Нещо със сигурност се бе променило, но нямаше представа какво. Посочи купчината снимки в ръката си.
— Преди десет дни в Лайпциг. Направени са на Байеришерплац, в близост до железопътната гара. Имаме микробуса.
— Слава богу! — възкликна Фон Даникен, докато разглеждаше една от фотографиите.
8
Планът „Божинка“ — успешно осуетен терористичен заговор през 1995 г. за взривяване на 12 пътнически самолета на територията на САЩ. — Б.пр.