Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Слуцки беше чиновник от висок ранг, началник на чуждестранния отдел и следователно можеше да говори от името на ръководството на НКВД. Никакви крайни следствени мерки не ще сломят хора като Смирнов и Мрачковски, с тях трябва да се занимава ловък хитрец, способен да предразположи подсъдимите, да им вдъхне доверие. Именно такъв беше Слуцки, артист по природа, който умело се представяше за добър и искрен човек.
Ала на предявеното му обвинение в терористична дейност Смирнов отговори:
— Този номер няма да мине. От първи януари 1933 година съм в затвора и не можете да докажете нищо срещу мен.
— Няма и да доказваме, Иван Никитич — меко каза Слуцки, — ако не си признаете, ще ви разстрелят без съд, по решение на ОСО23. А на съда другите подсъдими ще ви заклеймят като терорист и убиец, такъв ще ви запомни съветският народ. Пък ако се съгласите с предложението на Политбюро, ако помогнете на партията окончателно да разобличи Троцки, ще запазят живота ви, след време ще ви дадат достойна работа и в края на краищата всичко ще се забрави.
Смирнов го гледаше с мълчалива насмешка.
— Не ми ли вярвате? — попита Слуцки.
Смирнов продължи да го гледа насмешливо, без да продума.
— Иван Никитич — колкото можа по-гальовно каза Слуцки, — борите се срещу партията от 27-а, скоро ще станат десет години. Да, през 1929-а скъсахте с опозицията, но не сте се разоръжили докрай. И ето че цели десет години не участвате в строителството на социализма, десет години сте изолиран от обществото, от народа, вие, гордостта на партията, гордостта на работническата класа, лежите по затвори, живеете в заточение. А имате шанс с един замах да се освободите от този кошмар. Помислете, Иван Никитич! Стигнали сте до ръба на пропастта, повярвайте ми, до ръба. Нима искате такъв героичен живот да свърши безславно? Заради кого? Заради Лев Давидович ли? Но неговото дело е изгубено. Та нали вие вече скъсахте формално с опозицията, формално… Скъсайте и фактически! Помогнете на партията окончателно да срази Троцки. За тази цел ще се наложи да признаете някои неприятни факти, позорни факти, нещо повече — факти, с които нямате нищо общо, знам това. Но няма друг изход. Ако искате отново да си върнете доверието на партията, трябва окончателно да се разоръжите пред нея, да се разоръжите само на една цена — да признаете онова, което ви поиска следователят, друга цена няма и не ще има. Помислете, Иван Никитич! Моля ви. Вие дори не можете да си представите колко ви уважавам, как се прекланям пред вас. Страхувам се за вас, Иван Никитич. Разбирам, обиден сте, озлобен сте, скъпа ви е вашата чест, но висша чест за комуниста е да защитава интересите на партията, смирете се пред партията, Иван Никитич, смирете се, инак — смърт, безславна смърт — той посочи с пръст пода, — там, в мазето. На кого е нужно това, Иван Никитич?
Смирнов все така не продумваше и гледаше с насмешка Слуцки.
— Какво пък — въздъхна Слуцки, — казах ви всичко, Иван Никитич, повярвайте ми, всичко! Казах ви много повече от онова, което имах право да ви кажа, поех голяма отговорност. И пак ви повтарям: или ще се разоръжите публично, с честно признание ще изпълните дълга си на комунист и ще останете жив, а когато има живот, има всичко, или ако не се разоръжите, ще бъдете разстрелян, а името ви ще се покрие с безчестие на съда, ще умрете като враг на съветската власт.
На лицето на Иван Никитич сякаш бе застинала презрителната усмивчица, с която той гледаше Слуцки, не намирайки за нужно да му отговаря.
Неуспехът на Слуцки предизвика недоволството на Ягода, Агранов и Молчанов най-вече защото Слуцки не бе послушал другаря Сталин. Другарят Сталин ясно бе казал: „Да се свърже с Мрачковски.“ Какво означаваше това? Това означаваше, че другарят Сталин е посочил слабото звено в тази двойка — Мрачковски. Значи трябваше да се започне с него, а не със Смирнов, както направи Слуцки.
Слуцки побърза да поправи грешката си, макар вътрешно да се опасяваше, че с Мрачковски работата ще бъде още по-сложна, отколкото със Смирнов.
Смирнов беше талантлив високообразован човек, макар и самоук, а Мрачковски — храбър по природа, но избухлив, груб. При арестите бе налитал на бой, бяха го връзвали, бяха го пращали в карцер, с една дума — труден подследствен.
Нали си беше страхливец, Слуцки реши да действува с Мрачковски коректно, но строго официално, дори формално. Обясни му в какво се състои работата, каза, че Политбюро е решило веднъж завинаги да свърши с Троцки, което в съвременните условия е съвършено необходимо, друг изход няма и че на Мрачковски се предлага да избере: или да помогне на партията и така да се върне в редиците й, или да бъде унищожен като съмишленик на Троцки. Добави, че Киров е бил убит по заповед на Троцки (което бе лъжа), че Зиновиев и Каменев вече са си признали това (което също бе лъжа), че упорствува само Иван Никитич Смирнов (което беше истина и придаваше илюзия за правдивост на предишните твърдения на Слуцки). По този начин на Мрачковски се предлагаше да избере: или с партията против Троцки и тогава — живот и бъдеще, или със Смирнов за Троцки и против партията, и тогава — нито живот, нито бъдеще. Той, Слуцки, представлява тук само следствието и говори на Мрачковски онова, което е длъжен да му говори по служба. Но ако Мрачковски няма нищо против, Слуцки ще си позволи да му каже и своето лично мнение.
23
Особено съвещание — Б.пр.