Град на изгубени души

всемогъща, кръвта сякаш пееше във вените й, а по гръбнака й струеше сила и се разливаше из

цялото й тяло. Всичко около нея като че ли се движеше на бавни обороти. Видя как раненият

демон се обърна и се втурна към нея на насекомовите си крака, оголил остри зъби. Клеъри

отстъпи назад, откачи античното знаме от стената и го заби в зейналата паст на гнусното

същество с такава сила, че дръжката се показа от обратната страна на черепа му. Аспидът

изчезна, отнасяйки знамето със себе си.

Клеъри се изсмя с глас. Себастиан, който току— що бе довършил още един демон, се обърна

и очите му се разшириха.

— Клеъри! Спри го! — изкрещя той; Клеъри се завъртя и видя, че Мирек трескаво се опитва

да отвори вратата в дъното на магазина.

Тя се втурна натам, издърпвайки камата от колана си.

— Накир!* — извика и като скочи върху тезгяха, се хвърли отгоре му със засияло оръжие в

ръка. Приземи се право върху демона и го повали на земята. Една от подобните му на

змиорки ръце се стрелна към нея и тя я посече с мълниеносно движение, което отприщи

нова струя черна кръв. Демонът я погледна с уплашени червени очи.

* В исляма — един от двата ангела, които прибират душите на умрелите. — Бел. прев.

— Спри — изхъхри той. — Ще ти дам каквото поискаш…

— Аз имам всичко, което искам — прошепна Клеъри и заби серафимската кама дълбоко в

гърдите му. С един последен глух вик, Мирек изчезна и Клеъри тупна на колене на пода.

Миг по-късно две глави — едната златисто— , а другата сребристоруса — надникнаха над

тезгяха и се взряха в нея. Джейс и Себастиан. Очите на Джейс сякаш щяха да изскочат, а

Себастиан беше пребледнял.

— В името на Ангела, Клеъри — задъхано каза той. — Адамасът…

— А, онова, за което дойде? Ето го.

Парчето адамас се бе търкулнало под тезгяха. Клеъри го вдигна във въздуха — искрящ къс

сребро, изцапан там, където пръстите й го бяха докоснали.

Себастиан изруга облекчено и го грабна. В същия миг Джейс се прехвърли през тезгяха с

един скок и се приземи до Клеъри. Коленичи до нея и като я притегли към себе си, прокара

ръце по тялото й. Очите му бяха потъмнели от тревога и Клеъри взе дланите му в своите.

— Добре съм — увери го тя. Сърцето й биеше лудешки, кръвта все още пееше във вените й.

Джейс понечи да каже нещо, ала Клеъри улови лицето му между ръцете си, при което

ноктите й го одраскаха.

— Чувствам се прекрасно.

Погледна го — с раздърпани дрехи, потен и окървавен — и й се прииска да го целуне.

Прииска й се да…

— Добре, добре, вие двамата — обади се Себастиан. Клеъри се отдръпна от Джейс и вдигна

очи към брат си, който ги гледаше широко ухилен. — Утре ще го използваме. — Той кимна

към парчето адамас, което въртеше лениво между пръстите си. — Ала тази вечер, след като

се приведем в малко по-приличен вид, ще празнуваме.