Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Но не и сега. В момента се налагаше да отложи желанията си за по-късно. Някои фрази от писмото на Големия бос пулсираха в съзнанието му:
Както вие помагате на него, така и ние ще помагаме на вас.
Добро сътрудничество между него и градските власти.
Това решение подлежи на преразглеждане.
Очакваме от вас вяра и съдействие.
Последното беше най-многозначително. Големия Джим бе сигурен, че кучият син, който нямаше нищо против абортите, не знае нищичко за истинската вяра и само дрънка общи приказки. Що се отнася до съдействието обаче, там подтекстът бе пределно ясен и недвусмислен — предлагаме ви кадифена ръкавица, но не забравяйте, че под нея се крие железен юмрук.
Президентът им предлагаше съчувствие и подкрепа (Рени видя как наркоманизираната Гринъл се разцивря, докато чете писмото), ала за да зърнеш истината, трябваше да четеш между редовете. Това беше писмо-ултиматум, пълно със заплахи. Ако не ни съдействате, ще изгубите вашия интернет. Ако не ни съдействате, ще направим списък с добрите и лошите, а вие не искате да се озовете при лошите, когато проникнем вътре, нали? Защото ние няма да ви забравим…
Съдействай, друже. Или…
„Никога няма да предам града си на готвач на аламинути, който дръзна да вдигне ръка срещу сина ми и после оспори моята власт — помисли си Рени. — Никога няма да го допусна, маймуно! Никога.“
После обаче си каза и друго: „Само се дръж спокойно. И хладнокръвно.“
Нека полковникът-готвач да ни обясни великия план на военните. Ако проработи, чудесно. А ако не проработи… най-новият полковник в американската армия щеше да открие неподозирани значения на фразата „навлязъл дълбоко във вражеска територия“.
Големия Джим се усмихна и каза:
— Да влезем вътре, става ли? Явно имаме доста работи за обсъждане.
7.
Рени младши седеше в мрака в компанията на приятелките си.
Дори той го намираше за странно, обаче важното бе, че му действаше успокояващо.
След голямото мазало на Динсморовия парцел, когато се върна в управлението заедно с другите извънредни сътрудници, Стейси Могин (все още с униформата си; изглеждаше смазана от умора) им каза, че могат да поемат допълнително дежурство от още четири часа, стига да искат. Очертавала се доста извънредна работа, каза им, и скоро, когато настъпело времето за плащане, щяло да има и сериозни бонуси… най-вероятно осигурени от благодарното американско правителство.
Картър, Мел, Джорджия Ру и Франк Делесепс веднага се съгласиха да поемат извънредните часове. И не само заради парите; работата започваше да им харесва. Това се отнасяше и за Младши, само дето усещаше надигането на страховит пристъп на главоболие. Просто отвратително, след като се бе чувствал прекрасно през целия ден…
Затова каза на Стейси да не го брои, стига това да не е проблем. Тя отвърна, че не е никакъв проблем, обаче му напомни за утрешното дежурство от седем. „Ще има много работа за вършене, така че трябва да си на линия“ — добави.
Докато слизаха по стъпалата, Франки пооправи колана си и подхвърли:
— Мисля да се отбия през къщата на Анджи. Сигурно са отишли някъде с Дуди, обаче не мога да спра да мисля как се е подхлъзнала в банята и сега лежи парализирана или нещо подобно.
Рени младши почувства как главата му започва да пулсира. Миг по-късно пред лявото му око затанцува малко бяло петънце. Сякаш се движеше в унисон с пулса му, който се бе ускорил.
— Ако искаш, аз ще намина — предложи на Франки. — И бездруго ми е на път.
— Наистина ли нямаш нищо против?
Младши поклати глава и бялото петънце затанцува още по-бясно. После се успокои.
Франки понижи глас:
— Вчера Сами Буши нещо ми се отваряше на поляната на Динсмор…
— Тая тъпа путка — измърмори събеседникът му.
— Много ясно. Взе да писка: „Кво ще ми направиш, ще ме арестуваш ли?“ — Франки извиси глас до писклив фалцет, който застърга по нервите на Рени младши. Бялото петънце стана червено и за един кратък миг бе завладян от внезапния импулс да стисне с две ръце шията на приятеля си и да го удуши, за да не чува никога повече този отвратителен звук.
— Мисля си… — продължи Франки — … дали да не я посетя, след като свърша тук. И да й дам един хубав урок. Нали се сещаш, да се научи да уважава местната полиция…