Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
След това те излязоха и го оставиха сам със създание, за което цялото му родово наследство му казваше, че трябва да унищожи.
Райли ги наблюдаваше как излизат и изпусна една въздишка. Наведе се напред, подпря лакти на масата и се усмихна на Джак.
— И така, разкажи ни какво е да си тигър. Откъде си?
Аларик застана срещу Куин на покрива на сградата. Бореше се отчаяно да запази самоконтрол. Да остане спокоен. За куража да не падне на колене пред тази човешка жена и да я умолява да го докосне.
Колко ли много Посейдон се присмива на върховния си жрец в момента.
Тя го гледаше, предпазливостта се излъчваше от цялото й тяло.
— Ти си най-силният в магията, нали? Мога да почувствам песента й във вените ти, да барабани под кожата ми. Какво направи с мен, когато ме излекува? И ти благодаря за това, между другото.
Той я дебнеше и крачеше в кръг около нея, който постоянно се стесняваше. Знаеше, че трябва да спре. Но не можеше да го стори.
— Не направих нищо необичайно, въпреки че текущите събития показват, че Райли може би е помогнала в лекуването ти — каза той грубо. — Необичайното в случая бе какво ми стори ти.
Тя дори не беше красива. Той винаги си бе мислил, че някой ден ще се влюби, с онази величествена и възхитително несподелена любов в някоя изумителна красавица. Богиня сред жените. Сред жените от Атлантида.
Но това развлечено човешко същество — тази бунтовничка, не приличаше на нищо от това, което си беше представял. Тя беше толкова слаба, че изглеждаше като недохранена, с огромни очи с тъмни кръгове под тях над хлътналите бузи. Късата й коса изглеждаше, като че я е отрязала с онзи нож, който носеше в джоба си. Дрехите й не бяха по-добри от тези на просяците, които беше виждал по улиците.
Въпреки това я желаеше толкова отчаяно, че изпитваше физическа болка, сякаш някой го стискаше за топките.
— Не знам какво си мислиш, че виждаш, но аз не съм като сестра ми — каза тя, а гласът и емоциите й бяха изпълнени с тъга. Топлината и цветовете на нейните емоции се завъртяха около него, измъчваха го. Виненочервено, мъгливосиво и синьото на морето по здрач затанцуваха в него, през него и го пронизваха със своята горчивина.
Напълниха очите му със сълзи. Той се опита да се пребори с тях. Съпротивляваше се срещу копринената мрежа, която тя толкова непринудено тъчеше около сърцето му. Около душа му. Жената, която можеше да укроти морско чудовище. А той беше чудовището.
— Ти въобще не си като сестра си — съгласи се той. — И все пак си точно като нея. И двете сте безразсъдно идеалистични. Тя се опитва да спасява бебета на наркомани, а ти се опитваш да спасиш света.
Маневра, после нападение.
— Знаеш ли, че Райли даде живота си за двама от нашите воини?
Тя пребледня още повече, въпреки мраморната белота на кожата си. Нейната перфектна кожа. Кожа, която той искаше да вкуси.
— Какво? — ахна тя. — Но, чакай малко. Ти каза „даде живота си“. Тя си беше съвсем жива в онази стая.
— Да, Посейдон си играе със семантиката толкова лесно, колкото със съдбите и човешките животи. Той я обяви за негова собственост.
Тя се намръщи и пристъпи една крачка по-близо до него.
— Какво, по дяволите, означава това? Да не би някакъв древен перверзник и митологичен бог да има намерение да изнасили сестра ми? Защото, ако е така, ще сритам рибената опашка, която има вместо задник.
Аларик трепна от това богохулство, но после го осени прозрение, като гръм от ясно небе. Той самият щеше да се изправи срещу Посейдон и да се бие с него, за да защити Куин. Беше съсипан.
Странно, че думата, която тя беше използвала, за да опише сама себе си, се вля в ума му така лесно. Съсипан.
— Защо си съсипана? — попита той внезапно. — Какво имаше предвид, когато го каза?
Беше неин ред да трепне. Тя се завъртя на пета и отправи поглед към панорамната гледка. Нямаше нищо в изоставените сгради и потрошени коли, което да задържи вниманието й, но очевидно нещо в спомените й го направи.
Той тихо се приближи, докато не застана непосредствено зад нея. Можеше да почувства как топлината на тялото й затопля ледената му кожа, замръзналата тундра на сърцето му. Знаеше, че трябва да си върви или щеше да се изгори.