Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Споменът я спря.
— Конлан, може би трябва…
Той мигновено разбра; тя можеше да го почувства в него.
— Да, можем да останем, ако искаш. Но дали Куин наистина иска да сме тук?
Райли се взря отново в сестра си. Куин седеше почти глава до глава с Джак, докато и двамата се бяха задълбочили в скиците на Праймъс за пореден път.
Джак беше още един проблем. Райли беше видяла как странно дивите му очи проследяваха Куин, където и да отидеше тя. Беше съвсем очевидно, че шейпшифтъра — тигър има дълбоки чувства към сестра й. Но Райли не мислеше, че са любовници. А Аларик?
— Тя е зряла жена, любима. Не можеш да решиш проблемите й вместо нея — промърмори Конлан в ухото й.
— Това не означава, че няма да опитам — отвърна тя печално.
— Ела с мен сега. Позволи ми да те поддържа в прегръдките си поне за малко, докато настъпи утрото.
Райли въздъхна и кимна.
— Да. Куин ми показа стаята, в която можем да поспим. Тясна е, но…
Конлан взе лицето й в дланите си и потърси очите й.
— Където си ти, за мен е раят на земята.
Дъхът й заседна в гърлото. В кой сеят можеше да се сметне за честен фактът, че най-накрая бе намерила другата половина на душата си и едва ли някой от двама им щеше да оцелее до следващия ден?
— Но имаме тази нощ — прошепна тя. — Нека я направим незабравима.
След което го изведе от стаята.
Барабас прекърши врата на атланта пред себе си и наблюдаваше как мъртвият воин се свлича на пода. След това отметна глава назад и нададе гневен вой, който отекна в каменните стени на стаята.
Дракос стоеше възможно по-далеч от клането, тъй като вероятно се страхуваше, че ще бъде следващият. Като се имаше предвид настроението, в което се намираше Барабас, със сигурност беше възможно.
— Как може тези жалки торби кокали да успяват да се противопоставят на силите ми за контрол върху ума? — просъска той и изрита едно от телата толкова силно, че чу как ребрата се чупят подобно на трески.
Щеше да бъде много по-удовлетворяващо, ако мъжът беше все още жив. Барабас наистина се наслаждаваше, когато те пищяха.
— Но те наистина викаха, преди да умрат, нали, Дракос?
Мина покрай пепелта, останала от тримата вампира от кървавото му потомство.
Взе си бележка. Посейдон не одобряваше, когато вампирите слагаха ръце върху скъпоценните му играчки. Въпреки това те умряха ефектно. Водопад от пламтяща смърт. Барабас трябваше да признае, че Богът на моретата имаше стил. Не можеше да не се възхити на подобни креативни методи за убийство и унищожение. Неговите вампири също бяха умрели в писъци.
Водачът на атлантите, Райзън, висеше от стената в окови, разкървавен и полужив. Но този не бе изпищял нито веднъж. Нито дори когато Барабас отсече ръката му с меч.
Не можеше да не се възхити и на подобен кураж. Освен когато той възпрепятстваше плановете му. В такъв случай трябваше да го измъчва безмилостно до смърт.
— Райзън смята, че останалите ще дойдат за Тризъбеца. Принцът и жрецът — изрече замислено, докато внимателно прокарваше ботуша си по едно от мъртвите тела, за да почисти кръвта от него. Загледа се как ризата на трупа се оцвети в червеникаво черно, след което преднамерено стъпи върху лицето му, докато го прекрачваше.
— Те не биха се осмелили да се изправят срещу теб, милорд — отговори Дракос. Той дори изглеждаше възмутен от негово име. Добро попадение, наистина, независимо дали бе искрено, или не.
— Принц и жрец — повтори Барабас. — Тези атланти не са ли чували за отделянето на църквата от държавата?
Засмя се и забеляза как Райзън потрепна, докато повдигаше ръката си с отрязана длан към гърдите си.
— Може би ще трябва да ви запознаем с новия и подобрен Законопроект за правата, когато завладеем вашите скъпоценни Седем Острова, как мислиш?
Райзън повдигна глава и се взря в Барабас.
— Конлан ще те унищожи, а Аларик може да канализира много повече сила, отколкото някога си мечтал, кръвопиецо — воинът се закашля и изплю храчка кръв.
След това атлантът се усмихна, докато кръвта се стичаше по брадичката му.
— А аз ще танцувам върху гроба ти в солените дълбини.
Барабас изръмжа в гневен изблик и светлините в стаята затрептяха.
— Няма да доживееш, за да ме видиш мъртъв, червей.