Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
О, да, и да се приготви за края на света.
След по-малко от пет часа по-късно и нарушавайки всички закони за движение по пътищата, те се намираха в покрайнините на Вашингтон в квартал, който беше толкова лош, че дори полицията нямаше желание да се мотае там.
Райли почувства Куин, много преди да пристигнат. Тя направи мисловен опит да комуникира с думи, вместо само с емоции. По някаква причина чувстваше, че талантът й в тази област се е повишил малко, след като си беше побъбрила с бог.
Куин! Чуваш ли ме?
Райли? Как… о, променила си се. Силата, струяща от теб, осветява всяко кътче от ума ми. Какво по дяволите ти се е случило?
Имах задушевен разговор с Бога на моретата, който очевидно ме обяви за своя собственост. Животът е… интересен.
Настъпи мълчание, като че ли Куин подбираше внимателно думите си.
Райли, какво става? Нима положението е сериозно и лошо на апокалиптично ниво?
Аха. Да, такова е. Ще ти обясня доколкото мога, веднага след като пристигнем.
Отново настъпи мълчание. Накрая Куин проговори в съзнанието на Райли отново.
Добре, идвай бързо. И, Райли?
Да?
Той е тук. Аларик. Мога да го почувствам в кръвта си. Той е… близо.
Знам. За това също трябва да поговорим.
Тя прекъсна комуникацията, чувствайки как в слепоочията й се настани главоболие, причинено от силното напрягане. Може и да беше станала по-силна, но неизползваните досега мускули трябваше да се тренират. Ако живееше достатъчно дълго. Тръсна глава и премести ръката си върху крака на Конлан, докато шофираше. Той я погледна със събрани вежди.
— Добре ли си? Това Куин ли беше?
— Да. Почти стигнахме.
Той кимна, концентрирайки се върху пътя и вечно противния трафик на Вашингтон.
Почти стигнахме. А довечера ще настане истинска бъркотия, когато всичко се разкрие. В какво се забърках този път? Но когато погледна към силния му профил, осъзна, че не би искала да бъде никъде другаде.
Конлан тръгна напред, влизайки в изоставената сграда, за която Райли го увери, че е щабквартира и база на Куин за операциите на нейните борци за свобода в региона на Източния бряг. Не успя да убеди Райли да остане на сигурно място, но той можеше дяволски добре да я защити от поне първата атака при вероятна засада.
Вен и останалите от Седемте я обкръжиха от всички страни, с извадени в готовност оръжия.
— Чудя се колко дълго ще оцелеят тасовете на хамъра? — измърмори Вен под нос, опитвайки се най-вероятно да разсмее Райли.
— О, обзалагам се, че вече са ги отмъкнали — каза Бастиян. — Никога не съм харесвал тази кола, така или иначе.
Кристоф се засмя.
— Сложих малки допълнения на колите. Ако някой се доближи до тях, ще се изненада доста.
Конлан игнорира майтапите и поведе групата надолу по едно разнебитено и изрисувано с графити стълбище, според указанията на Райли. Това не му хареса изобщо.
Когато стъпиха на последното стъпало, там ги очакваха дузина въоръжени пазачи, всичките облечени в стари дънки и кожени якета. Имаха вид на улични хулигани или бездомници, докато не забележиш съвсем новите и лъскави оръжия в ръцете им.
Конлан и Седемте веднага извадиха оръжията си и се прицелиха. Райли си проправи път, за да застане до Конлан и поклати глава.
— Добро шоу, Куин. Сега ги усмири.
Мъжът най-отпред, огромен и с фигурата на воин, бавно оголи зъбите си в нещо, което той вероятно мислеше за усмивка. Цивилизоваността беше само прозрачна политура върху дивашката същност на този мъж.
Конлан инстинктивно усети, че това е водачът им. Кимна с глава на мъжа.
— Аз съм Конлан от Атлантида. Това е Райли, сестрата на Куин. Ако вие не сте хората, които търсим, ще си тръгнем от тук. Опитайте се да ни попречите и ще умрете заради намесата си.
Мъжът направи почти незабележим сигнал и мъжете с него свалиха оръжията си.
— Куин! Изглежда това е седмица за семейни събирания — извика.
Той протегна ръка към Конлан.
— Джак Шепард, на вашите услуги.
Куин се показа от малка врата зад Джак, спорейки с някого по телефона.
— Не, трябва да е сега или забрави. Имам нужда от стоката довечера или най-късно до утре сутринта.