Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Мога да си представя как способността да усещаш емоциите на останалите може да направи някого страшно влиятелен в изповеданията — каза Вен.
— Какво си направил, чадо? Бийп! Грешен отговор! Всъщност си направил нещо много по-лошо!
— Млъквай, Вен. Не помагаш — сопна му се Конлан.
— Стига де. Само се опитвам да разведря настроението. Вие двамата плашите Райли до смърт — изръмжа Вен.
Всички се обърнаха към Райли, която от своя страна вирна брадичка.
— Ей, аз съм тази, която използва брадва срещу вампирите миналата вечер, не помните ли? Приказките за старите дни не могат да се сравняват съвсем с факта, че имах кръв и мозък по краката си.
Тя потръпна.
— Така че не се тревожете, че ще уплашите бедната малка Райли.
— Да се върнем на това, което говорихме, моето предположение е следното — каза Аларик. — Вярвам, че Райли и Куин са потомци на тези древни атланти и притежават нашето ДНК в кръвта си. Нещо повече, убеден съм, че те проявяват своите древни дарби в изпълнение на едно от най-тайните пророчества от свитъците на Храма. — Той си пое дълбоко въздух. — Мисля също, че те са предвестници на времето, в което жителите на Атлантида трябва да се сродяват с хората, за да доведат ново и по-добро поколение на света.
Вен подсвирна.
— Това си е богохулство, пич.
Аларик кимна.
— Не само това, но то е и в пряко противоречие с доктрината на Съвета, че всеки от кралско потекло, който наруши линиите на кралските бракове, ще предизвика втори катаклизъм на Атлантида.
— Какво? — Райли бе успяла да следи официалната реч за съвсем кратко преди уморените й и уплашени мозъчни клетки да се предадат.
— Спре ли расовият разплод, край с Атлантида — обясни накратко Вен.
— Не само с Атлантида. Край с целия проклет свят, това ми беше набивано в главата цял живот — каза Конлан бавно.
— Откъде може да знаем кое от двете е вярно? — попита Райли. — Имам предвид, нека не прибързваме, Конлан, все пак се познаваме от по-малко от седмица, но въпреки всичко предпочитам предположението за сродяването пред план Б — да станем причина за края на света.
Конлан почувства колко е разтревожена и се възхити още повече на куража й. Богове, тя беше толкова красива. И смела. А и го обичаше. Чудото на този факт почти го повали на колене. Той я обгърна с ръце и я притисна плътно към себе си.
— В случай, че не си ме чула, дузината и повече пъти, в които ти го казах миналата нощ, обичам те. Ще се справим с това.
Тя също го прегърна, но той почувства нейното треперене.
— Как ще се справим? — попита.
— Именно в това е проблемът. Не можем да се върнем обратно в Атлантида и Посейдон не си вдига телефона — отговори Вен, с намръщена физиономия.
Аларик и Райли заговориха едновременно.
— С Тризъбеца.
После се погледнаха един друг изумени.
— Кажи ми — настоя Аларик.
— Не знам. Просто усещане, което имах, когато той говори с мен снощи. Беше толкова арогантен — от типа „не се пазари с бог“. Останах с впечатлението, че той може и да е капризен…
— И идея си нямаш — отвърна Аларик.
— Определено. Така че може би всичко опира до „нека най-добрият победи.“ Разбираш ме, нали? Ако двамата с Конлан се доберете до Тризъбеца, заслужавате да спечелите престола, Атлантида, безплатен престой в морски курорт по ваш избор и каквото си поискате.
Аларик кимна.
— Това несъмнено е правилен усет на нещата. Боговете са непостоянни и Посейдон винаги е демонстрирал уважение към победителя от всяко състезание.
Конлан притисна Райли още по-силно.
— Следователно, или си връщаме Тризъбеца, или Атлантида ще остане загубена за нас завинаги?
Вен се засмя, но не звучеше ни най-малко развеселен.
— Проклетите Богове и техните игрички. Е, това е достатъчно добра теория, за да ни подтикне да се захванем за работа, тогава. Всичко, което трябва да направим, е да открием Тризъбеца. Аларик?
Жрецът затвори очи, протегна ръце, за да призове силата. Изминаха няколко мига, после той поклати глава.
— Нищо. Но така или иначе онзи ден го усещах само на моменти. Ще продължа да опитвам.
Чуха се стъпки откъм коридора и Кристоф се показа иззад ъгъла, държейки нещо в ръка.