Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Тя постави ръка върху слушалката, кимна на Райли и погледна Джак.
— На разсъмване?
Той кимна, а от тялото му се излъчваше ожесточено напрежение.
— На разсъмване. Ако приятелите ти се съгласят, че е най-добре да нападнем кръвопийците по светло?
Конлан пое дълбоко дъх и незабелязано призова силата. Елементите запяха за него, но песента на Земята беше най-пронизителна. Той погледна към Джак.
— А какво ще кажете за себе си? По-добре ли ще е за теб и останалите шейпшифтъри да нападнем на разсъмване?
Глава 34
Докато Вен и Седемте си бъбриха със специалния отряд, Конлан, Райли, Куин и нейното приятелче алфа върколакът седнаха на нащърбени, вехти дървени столове около една очукана метална маса.
Куин погледна към Конлан.
— Той не е.
— Той не е какво?
— Той не е върколак, ако това е, което си мислеше. Той е… Джак, нещо против да им кажа?
Джак отправи суров и преценяващ поглед към Конлан. О, да. Мъжът определено беше воин, независимо в какво животно се превръщаше при пълнолуние.
— Става. Предполагам, че след като знаем за Атлантида, трябва да играем танто за танто в тази операция — каза той.
Куин му се усмихна кратко.
— Той се превърна в тигър. Не се срещат в Северна Америка. Но когато вампирите…
— Когато кръвопийците унищожиха целия ми подвид — семейството ми — реших, че ще се погрижа да умрат. А най-добрият начин да ги унищожа беше да дойда при източника — каза Джак със суров глас.
Райли потърси потвърждение чрез сетивата си. Мъжът казваше истината. Това бе достатъчно за Конлан.
— Трябва да си върнем Тризъбеца. Неговата мощ в ръцете на Барабас или, боговете да са ни на помощ, в тези на Анубиса, като нищо може да означава начало на нов Катаклизъм.
Куин кимна.
— Хванали са и вашите хора. Даниъл ни каза, че той планира удар, и ние…
— Даниъл? — прекъсна я Райли. — Кой е той и защо му се доверяваме?
— Добър въпрос — изръмжа Джак. — Той е един от високопоставените генерали на Барабас и аз не му вярвам. Питай твоята луда сестра какво, по дяволите, си мисли.
Тъмна, извиваща се сянка се появи в стаята, носейки леден вятър със себе си.
Преди изобщо да се е материализирал, Куин се изправи, с разтворени ръце.
— Аларик.
Той профуча, хвана ръцете й и я избута настрани от шейпшифтъра.
Джак очевидно не се впечатли от това изобщо. Той се изправи, с пистолет в ръка в рамките на едно премигване. Конлан почти беше забравил колко светкавично могат да се движат шейпшифтърите. Както изглеждаше, може би тигрите бяха най-бързи от цялата пасмина.
— Отстъпи назад от дамата, фокуснико — изръмжа той с нисък, гърлен рев.
До него Райли потръпна, когато звукът, подходящ за джунглата, отекна в малката стая. Конлан скочи, прелетя през масата и се изправи пред Джак.
— Успокойте се, той е с нас.
— Не ми пука кой е, трябва да си държи ръцете далеч от партньора ми или ще стане на тор за почвата.
Очите на Джак светнаха зловещо в жълто-зелен нюанс и зениците му се издължиха до тънки ивици.
Гласът на Куин се чу зад гърба на Конлан.
— Джак, престани. Това е Аларик, той ме излекува от огнестрелната рана. Той има… проблеми с обноските.
Топлина и светлина се стрелнаха в стаята и на Конлан не му беше нужно да се обръща, за да се сети кой ги възпроизвежда.
— Аларик! Малко контрол, ако обичаш. Имаме предостатъчно неща, с които да се занимаваме тук.
Гласът на Аларик беше дрезгав, напрегнат.
— Една дума, ако позволите, милейди. Трябва… трябва… — той спря, дишайки тежко.
Райли понечи да отиде при Куин, но Конлан я спря, като сложи ръка върху нейната. Това бе нещо, което Куин и Аларик трябваше да разрешат сами, преди всички те да могат да работят в екип, за да щурмуват Праймуса. Райли се втренчи в него, после усети емоциите му и му сигнализира, че разбира. Кимна и седна отново.
Куин най-накрая проговори, гласът и звучеше непоносимо изтощен.
— Да, трябва да поговорим. Особено след като това е единственото, което някога ще правим един с друг. Ела с мен. Останалите, моля ви, просто изчакайте. Опознайте се.
Тя се засмя.
— Хапнете по една курабийка.
Докато Куин и Аларик напускаха стаята, Конлан бе връхлетян от момент на прозрение. Осъзна, че Куин е хванала Аларик в капана на емпатската си мрежа толкова здраво, колкото и Райли бе уловила него. Но някои морски създания се оплитаха и удавяха в мрежи. И Аларик изглеждаше като едно от тях.