Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Копеле — ругае получуто Гуен.
Аманда поглежда Бен, без да мърда глава.
— Кой е той, майко?
— Откъде взе тези визитки?
— Намерих ги в къщата.
— В моята къща?
— Да. И аз някога живях в нея. Макар, че ти сигурно не си спомняш.
— Аманда… — отново се обажда Бен.
— Нямаш работа да се ровиш в нещата ми.
— А ти нямаш работа да стреляш по хората!
Гуен Прайс се изправя с мъка.
— Този разговор приключи.
— Тя е мъртва, нали знаеш.
— Какво? Кой?
— Роуз Тюрек. Починала е преди няколко седмици. Сърдечна недостатъчност. На деветдесет и две години.
Гуен смила тази последна информация, но не казва нищо.
— Това е причината, поради която синът й се е върнал тук. Да уреди имуществото й.
— Не виждам какво общо има това с мен — продължава да упорства Гуен.
— Ти си убила човека, майко.
— Така е. Най-накрая нещо, по което да сме на едно мнение. Сега мога ли да си вървя?
Аманда демонстративно бърка отново в чантата си.
— Не и докато не ни кажеш как си се сдобила с това. — Тя слага на масата снимката на Родни Тюрек и дъщеря му.
Когато взима снимката във вече треперещите си ръце, очите на Гуен се напълват със сълзи. Чудно, но тя не прави опит да ги изтрие.
— Къде я намери?
— Какво значение има?
— Трябва да престанеш — предупреждава я майка й.
— Кое?
— Да спреш да се ровиш, където не ти е работа.
— А ти трябва да станеш по-откровена с нас, иначе не можем да ти помогнем.
— Не искам да ми помагате — крещи Гуен. — Не можете ли да го разберете? Искам да си отидете и да ме оставите на мира.
— Разбира се, че така искаш — крещи й в отговор Аманда и нейните очи се напълват със сълзи. — Винаги си искала това от мен.
— Не. — Майка й яростно върти глава. — Не, това не е вярно.
— Разбира се, че е вярно. И повярвай ми, веднага, щом почнеш да отговаряш честно, аз се качвам на първия самолет и се махам от тук. Няма да се наложи никога да ме видиш повече.
— Мислиш ли, че това е, което искам?
— Не зная какво искаш.
— Моля те — сега майка й плаче. — Зная, че мислиш, че ми помагаш и го оценявам, наистина…
— Не ми трябва твоята оценка.
— … но само влошаваш нещата.
— Как могат нещата да се влошат повече от това?
— Могат.
Аманда си подръпва косата в безпомощна ярост, отмята глава назад и вирва брадичка.
— Добре, майко. Ето какво знаем. Знаем, че мъжът, когото си застреляла в действителност не е Джон Молинс. Знаем, че истинският Джон Молинс е изчезнал преди двайсет и пет години, след като се е сприятелил с човек, представил се като Тюрк. Знаем, че истинското име на Тюрк е Родни Тюрек и че навярно той е убил Джон Молинс и си е присвоил неговата самоличност. От доклада на аутопсията знаем, че си е правил пластични операции, вероятно за да впечатли младата си съпруга, но по-вероятно, за да изглежда по-млад, понеже паспортът на Джон Молинс го представя като четирийсет и седем годишен. Това знаем. — Преди да продължи, тя си поема дъх. — А не знаем как ти се вписваш в тази каша.
— Може би не се вписвам. Може би няма значение дали той е Джон Молинс, Родни Тюрек или Джордж Буш. Фактът е, че, който и да е бил, той ми беше непознат.
— Фактът е, че си държала тази негова снимка в дома си. Което по някакъв начин запраща версията ти за абсолютния непознат направо в ада.
— Точно където той заслужава да бъде — заявява Гуен, изтрива си сълзите и се втренчва в стената отсреща.
Мълчание.
— Признавате ли, че го познавате? — тихо пита Бен.
— Нищо не признавам, освен, че го убих.
— Какво ще кажеш за лекарствата, които си вземала? — пита Аманда.
— Лекарства ли?
— В аптечката ти намерих шишенца от антидепресанти.
— От години не съм взимала никое от тези лекарства.
— А защо изобщо си ги вземала?
— Това не е твоя работа.
— О, за бога…
— Госпожо Прайс — спокойно я прекъсва Бен. — Знаете, че всичко, което ни кажете тук, е поверително.
— Това е твърде успокояващо. Но ви казах всичко, което възнамерявах.
— Чудесно; — Аманда разперва ръце в жест, който изразява едновременно предизвикателство и поражение. — Ако ти не искаш да говориш с нас, може би Хейли Молинс ще може да хвърли малко светлина върху въпроса кой в действителност е бил нейният съпруг. — Грабва си палтото и се отправя към вратата. — Хайде, Бен. Достатъчно време си изгубихме.