Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
Флаконът беше в единия джоб на якето му, а в другия имаше билярдна топка, пъхната в спортен чорап. Беше готов за рандеву с мистър пет-осем!
Хаселквист с qv се беше прибрал преди няколко минути и бе паркирал паянтовата си тенджера пред вратата. HP мислеше ей сега да отскочи за малка, неочаквана визита… Но точно когато слезе от мотопеда, той видя, че петдесет и осми отново излиза.
Онзи се качи в колата и рязко потегли.
HP нямаше проблеми да го следва. Мотопедът вдигаше поне осемдесет километра, а в града нямаше как да се кара много по-бързо, дори и движението да бе по-спокойно, както тази вечер.
Петдесет и осми тръгна по „Вестербрун“ на север, сви при „Линдхагенсплан“ и HP неволно настръхна, когато подминаха моста, където той и Хаселквист бяха изпълнили мисиите си.
Fucking spooky!
Последва „Транебергсбрун“, после „Улвсундавеген“ към Брома. Все още нямаше проблем да го следва, пичът карате спокойно и прилежно. Вероятно не искаше да го спрат, сигурно трябваше да бъде някъде в определено време. Може би на важна среща?
HP забеляза как пулсът му постепенно се бе повишил.
Докато кръстосваха из запуснатите индустриални сгради около летището, той все повече се убеждаваше в това. Нещо голямо беше на път да се случи!
— Окей, внимание, Алфа едно и две.
Вахтола влезе бързо, както обикновено, и веднага настъпи тишина.
— Тази вечер положението е сериозно. Държавният секретар на САЩ идва на изненадващо посещение, за да се срещне с колегите си от ЕС. Очевидно на дневен ред са конфликтът в Афганистан и ядрената програма на Иран. ЕТА158 02:00 шведско време, плюс-минус десет минути. Едва ли е изненадващо, че оценката на опасността е висока, така че очаквам най-висока готовност.
Тя се взра в събралите се охранители, за да обобщи положението. Всички кимнаха в съгласие, никой не беше особено изненадан от съобщението. От цяла седмица се носеха слухове, че се задава нещо голямо.
— Откритата полиция ще се заеме с блокирането на пътищата. Ще спрат цялото движение от „Арланда“ до Гранд веднага щом тръгнем — продължи тя. — Това означава пълно спиране на трафика и в двете посоки, включително забрана за паркиране на „Свеавеген“, „Хамнгатан“ и „Кунгстредгордсгатан“. За колите, които са останали след дванайсет, ще се погрижи Пътна помощ. Освен това Отрядът за бързо реагиране ще ни подсили с двама плюс осем души в пълно гала облекло.
Откъм групата се чуха отделни подхилквания.
Склонността на Отряда за бързо реагиране да си играе на война даваше доста поводи за шега. Имаха униформи с отличителен дизайн, тежки оръжия и други джаджи, които определено не принадлежаха към стандартното полицейско оборудване. При тях никога не пестяха от бюджета, както при останалите отряди. Но фетишизмът на Бързо реагиране към снаряжението беше добре дошъл ресурс за задачи като тази.
— Рунеберг е вече на място, заедно с Алфа три, за да се синхронизират с момчетата от Secret Service. Алфа четири, както ви е известно, вече са покрили Гранд. Ние тръгваме оттук в 22:00, шест коли, разпределени както следва…
Мина под една арка, водеща към остаряла тухлена постройка и продължи през вътрешния двор. HP не посмя да го последва. След като се увери, че няма друг изходи от двора, той остана да дебне малко по-надолу по улицата.
Четири минути по-късно патрулен автомобил 1710 мина под арката.
След него, в посока север, тракаше мотопедът на Козела.
Магистралата беше почти пуста. Макар че блокирането още не беше в сила, движението беше необичайно рехаво. Отне им едва половин час да стигнат до „Арланда“. Шест коли, две волво, два събърбан и две бронирани БМВ, които щяха да превозват антуража на държавния секретар.
Тя и Викстрьом щяха да карат първи, това вече беше решено. Полицията щеше да се включи с патрулки и мотори, предимно от формалност. В допълнение щеше да има и два буса с войници от Бързо реагиране.
Не лош motorcade, както го нарекоха момчетата от Secret Service.
Те изглеждаха професионално, това не можеше да се отрече. Добре тренирани, сдържани, всички с новоизгладени костюми и задължителната слушалка в ухото. Двама от тях все още носеха слънчеви очила, въпреки че беше нощ.
Преценяващи погледи, кратки кимвания за поздрав между колегите. No time for small talk, всичко вече беше проучено, планирано и готово.
158
Estimated time of arrival, очаквано време на пристигане. — Б.пр.