Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
Той се разрови из някакви листа, после се чу шумолене в слушалката и тя го чу да вика на някого в коридора.
— Виндал, 1710 знаеш ли къде е?
Тя не долови отговора, после пак се чу шумолене и Муле бе обратно на слушалката.
— В сервиза, казват момчетата тук, ключовете очевидно ги няма в шкафа.
21. End Games
Мега зле. Кибичеха там от почти два часа. Часът отдавна мина дванайсет и той започваше да се уморява от тази игра.
Вълнението, което бе изпитал по-рано, се беше изпарило и сега той зъзнеше, след като бе стоял неподвижен толкова дълго на влажния нощен въздух.
Въпросът беше какво да прави.
Можете да заебе всичко и да потегли обратно, да изчака до сутринта и да пробва с нов housecall при Хаселквист. Алтернативата беше да продължи да виси тук, докато задникът му се срасне със седалката.
Даваше му още половин час, след което щеше да състави нова стратегия.
Боинг 757 се приземи пет минути преди уреченото време и веднага се отправи към частната зона на летището. Няколко минути по-късно самолетът стоеше неподвижен, а черните автомобили се движеха към него, за да качат видните му пасажери.
Ребека и по-голямата част от ескорта чакаха пред Терминал 1.
Те видяха самолета да каца, а един от колегите ѝ ги информираше по радиото докъде са стигнали с прибирането на пътниците. Но въпреки напрежението около нея, тя все още не можеше да се отърве от едно неприятно усещане. Трябваше да се свърже с Мике, да разбере какво всъщност става.
— Алфа едно-нула-две, всичко е натоварено и готово, в движение сме.
— Разбрано, Алфа едно — потвърди операторът от централата.
— Тогава тръгваме — обобщи Викстрьом и подкара колата, следвайки патрулката, която щеше да се движи първа.
Оставаха пет минути до неговия deadline. Той тъкмо бе започнал да раздвижва краката си и да се приготвя да тръгва, когато лампите в полицейската кола изведнъж светнаха. Секунди по-късно тя вече се движеше и HP побърза да запали скутера.
Минаха по „Шюмлингеленкен“ към Шиста и за миг HP си помисли, че на петдесет и осми са му наредили да се прибере в кораба-майка на „Торшхамнсгатан“. Но той подмина разклонението и продължи към E4.
— Мамка му — измърмори HP в каската, когато осъзна накъде са се отправили.
Ако бусът излезеше на магистралата, можеше само да му каже благодаря и довиждане. Цялата вечер отиваше по дяволите.
Вече бяха в Мерща. Никъде не се мяркаше и една кола, така че просто даваха газ напред. Определената скорост беше сто и трийсет и патрулката пред тях изпълняваше инструкциите безпрекословно.
Викстрьом отпусна малко газта и остави полицейската кола да се отдалечи на около сто метра. Това им даваше достатъчно пространство за маневриране, а и улесняваше задачата на Ребека да наблюдава обстановката сега, когато светлините на патрулката не я заслепяваха постоянно.
Минаха покрай Стура Весбю, а после покрай Упландс Весбю.
Докато профучаваха оттам, тя видя светлините от предупредителните факли, които полицаите бяха разположили, за да спрат движението. Отпред беше патрулният автомобил, после Ребека и Викстрьом, а след тях бусът, пълен с войници от Бързо реагиране. Следваха един събърбан и двете БМВ-та, а после вторият отряд, който едва се виждаше в огледалото.
Щяха да минат покрай отклоненията за Вреден и Рутебру, а не след дълго да стигнат и до Солентюна.
Когато видя факлите, той се обърка. Червени, искрящи предмети, подобни на грамадни бенгалски огньове, разположени по всички платна. По средата на всичко това стоеше полицейска кола, паркирана и с пуснати светлини.
Да не беше станала катастрофа?
Но това не спря петдесет и осми, той спокойно се приближи до блокадата и мигна със светлините, след което ченгетата му махнаха да продължи.
HP се доближи дотолкова, доколкото смееше, и после спря, за да види поне в каква посока мислеше да се отправи Хаселквист. Но за негово учудване 1710 зави незабавно наляво и тръгна надолу по отклонението към южната лента на E4. Какво, по дяволите, правеше този глупак?
Караше срещу движението!
Бусът продължи бавно по рампата към магистралата, но точно преди да го изгуби от поглед, като че ли спря.
HP изчака няколко минути, но колата остана на място и той бързо взе решение. Нещо ставаше, нещо голямо, беше напълно сигурен в това!
Магистралата, изглежда, беше блокирана и то не само при това разклонение. Той не бе видял нито една кола да минава долу по E4 през минутата, в която наблюдаваше буса отгоре. Петдесет и осми дори не бе докоснал спирачката, когато видя полицаите и блокадата, така че очевидно ги беше очаквал.