Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
Хаселквист изглеждаше като разревана въпросителна.
— Висока, мургава, тренирана, снимано е в кафене, говори ли ти нещо?
Признак на живот най-накрая.
— Не съм аз, тя говори със своя си пич. Аз просто ги снимах, адски лесна мис…
Петдесет и осми, изглежда, внезапно си спомни правило номер едно, защото челюстите му се затвориха като капан за мишки.
HP сви рамене и го изрита по чепа.
Даде му няколко секунди да се съвземе, преди да се надвеси над него.
— Знам всичко за Играта, петдесет и осми, малкия ми, включително правило номер едно. Но ако бях на твое място, щях да се притеснявам повече дали ще преживея следващите две минути, отколкото дали Водачът ще се натвари, защото съм се раздрънкал, чаткаш ли?
Хаселквист само кимна вдървено в отговор, докато притискаше семейните си бижута.
— Чудесно! Правилно ли съм разбрал, че мисията ти е била да снимаш мацката и гаджето ѝ?
Хаселквист пак кимна.
— А познаваш ли го този Мике?
Хаселквист поклати глава, но не особено убедително.
— Лъжеш!
HP вдигна крак и се приготви за нов ритник.
— Чакай! — изхленчи Хаселквист и вдигна ръка пред себе си.
Той прочисти гърло и продължи.
— Не го познавам, но го разпознавам. Живее само на няколко пресечки от мен. Виждал съм го в автобуса, струва ми се.
— Замесен ли е в Играта?
Отново поклащане на глава, този път значително по-убедително.
HP си отдъхна.
Мике и петдесет и осми бяха двама различни души!
Просто живееха в един квартал и може би си приличаха на външен вид, но that was it. Бека не беше замесена в играта. She was safe!
Навлязоха в широкия ляв завой около Солентюна. Колите в кортежа бяха добре разположени, пътят беше съвсем свободен.
Вървеше като по релси.
— И в какво се състои тази мисия? — попита HP и разлюля билярдната топка пред носа на Кент Хаселквист, a.k.a. number fifty-fucking-eight.
Още реване, действието на сълзотворния газ трябваше да е утихнало, но този явно беше най-голямото cry-baby на света. Ама че скапан лузър бяха избрали! Тая пигмейска пишка ли беше най-доброто, което са могли да изнамерят?
Човекът, който имаше нужните умения за един End Game?
HP поклати невярващо глава, докато побутна Хаселквист с билярдната топка.
— Сега ще я караме спокойно и безпроблемно, или искаш да поиграя малко eight-ball on your ass?
Той развъртя чорапа около главата му и се чу страховито свистене.
— Трябваше да паркирам колата тук и да чакам инструкции — изгъгна Хаселквист. — Това е всичко, заклевам се! — изрева той, след като HP му хвърли скептичен поглед. — Това беше просто Игра, нещо яко. Аз съм Nobody, съвсем обикновен човек — той опита да хване краката на HP умолително. — Моля те, не ме убивай — изрева той към подгизналите маратонки на HP.
Той остави чорапа да направи още няколко кръгчета, после го свали.
— Чупка!
— Аа?!
Хаселквист вдигна нагоре зачервеното си от плач лице.
— Чу ме, чупката! — изсъска HP и кимна към гората. — Ако не си се разкарал до пет секунди, ще ти разбия черепа, схващаш ли?!
Не бе нужно да обяснява повече. Четири секунди по-късно Хаселквист се хвърли с главата напред в храсталаците. Ако се съдеше по скоростта му, пичът нямаше да спре, преди да е стигнал до центъра на Шиста.
И какво сега?
Внезапно чу звънене. Той опипа джоба си и тъкмо тръгна да вади новия си „Сони Ериксон“, когато осъзна, че мелодията беше друга. Звъненето идваше от колата и му трябваха няколко секунди, докато загрее.
Звънеше телефонът на петдесет и осми! Той лежеше на пода, Хаселквист сигурно го беше изпуснал, когато си хапна сълзотворен газ.
Екранът светеше и кратко съобщение гласеше, че има входящо повикване.
По някаква причина, без да знае всъщност защо, той натисна иконката „отговори“ и бавно приближи слушалката до ухото си.
— Ало?
— Добър вечер, скъпи HP, говори Водачът — каза гласът от другата страна.
— Алфа 101 подминава Солентюна — докладва тя на централата.
— Разбрано, Алфа 101 — отвърна операторът.
Тя погледна набързо към Викстрьом. Ръцете на волана, с длани на позиция три без петнайсет, погледът насочен напред. Километражът закован на 120.
Той беше добър колега, истински професионалист, помисли си тя.
HP отвори уста, но челюстите му изскърцаха безгласно и той не успя да отговори.
— Наистина поработи здраво тази вечер, приятелю. За жалост имаш да свършиш още малко работа, преди да се насладиш на заслужената си почивка.