Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
— Здрасти, Хенке! — изломоти тя през пролуката. — Не трябваше ли по това време вече да си в Тайланд?
— За това после, сега ме пусни, трябва да поговорим! — каза той на един дъх и тя неохотно му угоди.
— Познаваш ли някого на име Мике, това гаджето ти ли е, или? — почти извика той веднага щом влезе в антрето.
— Какво… да… ох… защо?!
Чувстваше се сякаш черепът ѝ е пълен с преварена каша.
— Рус, светъл пич, малка брадичка, апартамент в „Хорнстул“?
— Ммм… — потвърди тя като насън, докато се опитваше да стартира мозъка си.
Хенке изглеждаше като побъркан, кървясали очи, рошава коса и налудничав поглед. Какво го беше прихванало? Не трябваше ли окончателно да е напуснал страната?
— Мамицата му и шибания fucking shit!!! — изскърца той през зъби.
— Оох… няма ли да влезем и да седнем? — успя тя да каже.
— Няма време, трябва веднага да се чупя! — отряза той. — Но първо ме чуй адски внимателно!
Той хвана ръцете ѝ в горната им част.
— Стой настрана от тоя проклет Мике, разбираш ли?
Той я гледаше втренчено в очите. Все още ѝ беше трудно да фокусира погледа си. Онези хапчета бяха ужасно ефикасни и четири бяха с поне две в повече.
— Мике участва в Играта, всичко се върти около него. Той е петдесет и осми, водачът, the top guy и каквото и да си е наумил, не е нищо, в което искаш да бъдеш замесена, схващаш ли?!
Тя поклати бавно глава.
За какво, за бога, говореше той?
Беше ѝ трудно да улови и задържи в ума си думите, които извираха от него, но стигаше да види как той я гледа, за да схване, че нещо не е наред. Изглеждаше като че се е наказал, като че е имал лош трип или нещо такова. И защо не беше в Тайланд?
Хенке продължаваше да говори и постепенно една част от думите му започнаха да проникват през тежката пелена в главата ѝ.
— … всичко е Игра, чаткаш ли? Мике е с теб само защото го е получил за задача. Ти си мисия, средство за постигане на нещо друго, кой знае какво. Планират нещо голямо, End Game, само това знам. Онзи е откраднал полицейски бус и те искат да го използват по някакъв начин. Но аз мисля да ги спра! Сега вече прекрачиха границата! Използваха ни като шибани блокчета лего, това направиха, факаните свине. Сега е payback time, сестра ми, сега е fucking шибан payback time!
Той завърши изблика си, като я разтърси за раменете, от което главата ѝ се залюля напред-назад. Но мъглата там горе продължаваше да отказва да се вдигне.
— Ей, това звучи напълно…
— Откачено, знам! — сряза я той. — Всичко е напълно fucking шибано crazy! Но брат ти е on the case, не се притеснявай. Ще уредя всичко и онзи шибаняк Мике ще си плати! Никой не се ебава със сестра ми! Виж само какво го сполетя онзи предния, струваше си десетте месеца затвор и още как!
Внезапно тя се събуди напълно!
— За какво, по дяволите, говориш, Хенке?!
Тя отметна ръцете му и направи крачка назад.
HP прехапа език. Мамка му, защо не можеше да си мълчи! Понякога бе готов да се закълне, че има Турет…
— Нищо — смотолеви той бързо, — забрави това последното.
— Ей! — викна тя и той видя, че хубаво я е разгневил. — Знам много добре какво направи за мен онзи път. Пое цялата вина и ме остави да се измъкна.
Гласът ѝ беше едновременно бесен и леденостуден.
— А освен това аз бях достатъчно глупава да те оставя да го направиш — да оставя малкия си брат да пропилее живота си по този начин. Това все още ме измъчва и то по начин, който дори не можеш да си представиш. Никога няма да мога да си простя, че те предадох! Никога, разбираш ли! — изкрещя тя.
Пое си дълбоко дъх няколко пъти и постепенно се съвзе. Той стоеше като препариран и не казваше нищо.
— Винаги ще съм благодарна за това, което направи, Хенке — въздъхна тя уморено. — Но престани да изтъкваш случката всеки път, когато ти трябва услуга, окей?!
Тя се усмихна с онази нейна усмивка и вътре в него нещо като че се пречупи.
— Ключът за склада — каза той. — Трябва да погледна нещата си. Това е всичко!
Тя отвори малък шкаф, който се намираше на стената зад него, и му подаде ключа, без да каже и дума.
— Благодаря — каза той просто и се обърна да си ходи.
— Ей, Хенке…! — спря го тя.
Той се обърна на вратата и те се спогледаха за няколко мига.
После той се усмихна тъжно и я погали по бузата.
— Спокойно, сестричке, ще оправя всичко. Не се притеснявай. I will clean them all up!
И той се завъртя и заслиза бързо по стълбите.
— Между другото! — извика, поглеждайки нагоре към нея, вече с обичайния си, самоуверен глас. — Оглеждай се за полицейска кола 1710, ще ползват нея.
След секунди вече си бе отишъл.