Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
Каквито и планове да имаше Играта за петдесет и осми и полицейския бус, то гарантирано бяха свързани с това, което се случваше долу на магистралата и единственият начин HP да разбере какво ставаше, беше самият той да слезе долу.
Обърна скутера и подкара обратно към Шиста. След стотина метра изгаси фара и отби встрани. Хвърли бърз поглед през рамо, за да провери дали ченгетата не го зяпат, след което се втурна право през тъмната гора.
Норвикен беше отляво и дълго време по пътя нямаше никакви отклонения. Магистралата беше съвсем празна, никъде не се мяркаше движение, освен отраженията от мигащите светлини и тя внезапно се сети за куплет от песен, която едно време слушаше.
Клоните драскаха лицето му, докато той се препъваше между смърчовете.
— Страшно хитра идея, HP, да се поразходиш малко в гората посред нощ — измърмори той, преди да се спъне в един стърчащ корен и да се просне на земята.
Изправи се, избърса пръстта и игличките от дрехите си и продължи към E4, псувайки. Изведнъж гората се разтвори, правейки път на далекопровод. От другата страна, през оставащата горска ивица, той можеше да види светлините от магистралата.
Почти беше стигнал, трябваше да потърпи само още малко.
Намери пътека и я последва през обезлесения участък, после се шмугна между дърветата и тръгна по посока на сините светлини, които току-що забеляза малко вляво. Беше на не повече от петдесет, максимум седемдесет и пет метра от E4. И въпреки това, с изключение на жвакащия звук от подгизналите му маратонки, цареше почти пълна тишина.
Движението беше напълно блокирано, така че каквото и да ставаше, беше pretty fucking big.
Гората се разреди, а той се приближаваше все повече до 1710. Бусът се беше спуснал почти до края на рампата и, изглежда, бе паркиран точно преди лентата на магистралата. Той видя петдесет и осми да седи наведен напред и да се взира в светещ предмет, който държеше над волана.
HP веднага осъзна какво беше това.
Мобилен телефон.
тананикаше си тя. Страшно добра песен, всъщност, какво ли беше направила с плочата?
Той се изкачи навън от канавката с три бързи крачки. С дясната си ръка държеше спрея, а с лявата хвана дръжката на вратата.
Бързо дръпване, вратата се отвори и той изпръска обилен душ сълзотворен газ във фейса на нищо неподозиращия mister-A-number-fucking one.
Say hello to my lil’friend!!
Спреят пръскаше на всички страни, една част попадна в неговото собствено лице и той сви инстинктивно очи.
Мамка му, как щипеше, сякаш очите му горяха, а на петдесет и осми Хаселквист сигурно му беше още по-зле. Той квичеше като заклано прасе и търкаше панически лицето си.
Въпреки лютенето, той нямаше проблеми да хване петдесет и осми за дрехите и да го издърпа от седалката, долу на асфалта и после в канавката. HP мигаше бясно, очите още го щипеха, но той се сети нещо, което бе научил на един Reclaim161 преди няколко години.
Тъй като сълзотворният газ всъщност не беше газ, ами прах, нямаше смисъл да търкаш, това само влошаваше нещата. Вместо това той обърна глава по посока на вятъра, примигна силно няколко пъти и си възвърна достатъчно от зрението, за да може да изрита стабилно петдесет и осми в диафрагмата.
— Сега ще си поговорим малко, ти и аз — каза той решително, като в същото време извади чорапа с билярдната топка.
— Това го знам — усмихна се Викстрьом. — Кент, нали?
— Ммм… — измънка тя в потвърждение, въпреки че всъщност не се беше сетила името на групата, преди той да го каже.
Кент — разбира се, това беше!
— Кент?!
— Аа-ахаа — изсумтя петдесет и осми.
— Казваш, че името ти е Кент?
Още едно изсумтяване в потвърждение.
Това не се връзваше.
— Тогава кой, по дяволите, е Мике?! — изкрещя HP.
— А?!
Хаселквист, чието първо име очевидно беше Кент, мигаше трескаво, докато от лицето му бликаха телесни течности.
HP си пое дълбоко дъх. Искаше му се още сега да разбие главата на ревливото малко лайно, но трябваше да почака. Имаше още въпроси, които се нуждаеха от отговор, преди да се отърве от жалкия Golden Boy на Водача.
— Мацката на клипа, нарече те Мике?
161
Reclaim the Streets (Да си върнем улиците) е движение, чиято идея е използването на обществените пространства за дейности на открито и ограничаването на движението на колите за сметка на други начини за придвижване. Движението организира улични паради, на които участниците окупират дадена улица и по този начин освобождават място за забавление на открито. — Б.пр.