Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
— Не може ли… не можеш ли — започна тя колебливо, — не можеш ли да ми разкажеш какво ти е, Гордън? Знаеш, че винаги съм се интересувала от тебе.
Идит прехапа устни, възнамеряваше да каже нещо по-силно, но накрая разбра, че не може да го изрече. Гордън поклати мрачно глава.
— Не мога. Ти си добра жена. Не мога да занимавам една добра жена с историята си.
— Глупости — извика тя предизвикателно. — Мисля, че е направо обидно да наричаш някого добра жена с такъв тон. Това звучи като плесница. Ти си пил, Гордън.
— Благодаря. — Той наведе печално глава. — Благодаря за информацията.
— Защо пиеш?
— Защото съм ужасно нещастен.
— И мислиш, че пиенето ще ти помогне?
— Ти какво — опитваш се да ме превъзпиташ ли?
— Не. Опитвам се да ти помогна, Гордън. Не би ли ми казал какво ти има?
— Забъркал съм се в страшна каша. Най-добре е да се преструваш, че не ме познаваш.
— Защо, Гордън?
— Съжалявам, че те откъснах от танца, това не е честно спрямо теб. Както се казва, ти си чиста жена. Ето, сега ще ти намеря друг партньор.
Той се изправи тромаво на крака, но тя се пресегна и го притегли до себе си на стълбите.
— Седни, Гордън. Не ставай смешен. Обиждаш ме. Постъпваш като… като побъркан…
— Признавам. Малко съм побъркан. Нещо в мен не е наред, Идит. Загубих нещо от себе си. Няма значение.
— Има. Довери ми се.
— Просто така. Аз винаги съм бил особен… малко по-различен от другите момчета. В колежа беше добре, но сега всичко някак се обърка. Вече четири месеца в душата ми нещо се къса като кукички на дреха, още няколко кукички и всичко ще рухне. Аз съвсем постепенно полудявам.
Той впери поглед в нея, започна да се смее и тя се отдръпна.
— За какво говориш?
— За себе си — отвърна той. — Аз полудявам. Цялото това място ми се струва като сън… този „Делмонико“…
Тя забеляза, че докато говореше, той съвсем се промени. Не беше вече шеговит, весел и безгрижен, обзели го бяха някаква тежка апатия и отчаяние. Тя почувствува отвращение, последвано от лека и неочаквана скука. Гласът му сякаш идваше от някаква бездънна пустота.
— Идит — каза той, — някога мислех, че съм умен, талантлив художник. Сега знам, че съм нищо. Не мога да рисувам, Идит. Не знам защо ти разказвам всичко това.
Тя кимна разсеяно.
— Не мога да рисувам, не мога нищо да правя. Беден съм като черковна мишка. — Засмя се горчиво и доста високо. — Превърнах се в жалък просяк, пиявица за моите приятели. Аз съм неудачник и съм адски беден.
Отвращението й растеше. Този път тя едва кимна с глава, като чакаше първата възможност да стане. Изведнъж очите на Гордън се наляха със сълзи.
— Идит — изхлипа той, обръщайки се към нея явно с голямо усилие да се овладее, — не бих могъл да ти кажа какво означава това да знам, че все още е останал един човек, който се интересува от мен.
Той хвана и погали ръката й, но тя неволно я отдръпна.
— Чудесно е от твоя страна — повтори той.
— Е — каза бавно тя, без да сваля поглед от него, — всеки винаги се радва да срещне стар приятел… все пак съжалявам, че те виждам в такъв вид, Гордън.
Един миг те се гледаха мълчаливо, после моментният пламък угасна в очите му. Тя се изправи и продължи да го гледа с безстрастно лице.
— Ще танцуваме ли? — предложи хладно тя.
„Любовта е чуплива — мислеше си Идит, — но може би парчетата са запазени, думите, които са трептели на устните и които сме могли да изречем. Новите думи на любовта, придобитата нежност са съхранени за следващия ни любим.“
V
Питър Химел, кавалерът на прелестната Идит, не беше свикнал да го пренебрегват. Но веднъж пренебрегнат, той беше обиден, чувствуваше се неловко и се срамуваше от себе си. Вече два месеца той си разменяше писма с Идит Брейдин и знаеше, че при сантименталната кореспонденция високо се ценят обясненията и извиненията, и затова вярваше, че територията му е запазена. Питър напразно се мъчеше да открие причината, която я накара да вземе такова отношение към някаква си проста целувка.
Следователно, когато мустакатият му отне дамата, той отиде в коридора, като пътьом съчини едно изречение и го повтори няколко пъти на себе си. Доста замъглено, то звучеше така:
„Добре де, ако момичето подведе мъжа и после го зареже, както постъпи тя… няма право да се оплаква, ако аз изляза вън и хубавичко се разгневя.“