Избрани творби в три тома, том 2

— Прощавай, мили — промърмори механично тя.

Идит бе видяла Гордън — Гордън, много пребледнял и апатичен, облегнат до една врата, пушеше и оглеждаше залата. Идит забеляза колко е изпито и бледо лицето му и че ръката, която поднесе цигарата към устните, трепереше. Сега те танцуваха доста близо до него.

— Канят толкова излишни хора, че човек… — оплакваше се нисичкият мъж.

— Здравей, Гордън — извика Идит през рамото на партньора си. Сърцето й лудо биеше.

Големите, му черни очи бяха приковани в нея. Той пристъпи към тях. Но кавалерът й я отдалечи и тя отново чу блеещия му глас:

— Но половината мъжкари се надрънкват и си тръгват рано, така че…

После някой до нея проговори с плътен тембър:

— Разрешавате ли?

И изведнъж тя вече танцуваше с Гордън. Едната му ръка беше около нея. Почувствува я как конвулсивно се сви; почувствува ръката му с разперени пръсти на гърба си. А нейната ръка, с малката дантелена кърпичка, потъна в неговата.

— О, Гордън — започна тя задъхано.

— Здравей, Идит.

Тя отново се подхлъзна и докато се оправяше, политна напред и лицето й докосна черния плат на неговия смокинг. Обичаше го, знаеше, че го обича… после за мир настъпи мълчание и някакво странно чувство на тревога пропълзя в нея. Нещо не беше наред.

Тя осъзна причината и изведнъж сърцето й се обърна и замря. Той беше жалък, нещастен, малко пиян и крайно уморен.

— О! — извика тя неволно.

Той сведе очи към нея. Идит видя, че те са кръвясали и се въртят не по негова воля.

— Гордън — прошепна тя, — да седнем, искам да седна.

Бяха почти в средата на дансинга, но тя видя как двама души се устремяват към нея от двата противоположни края на залата, така че спря, сграбчи отпуснатата ръка на Гордън и започна да си проправя път през тълпата със стиснати устни, с малко пребледняло под ружа лице и бликнали в очите сълзи.

Тя намери място горе, на покритата с килими стълба, и той се отпусна тежко до нея.

— Е — започна той, като се взираше неуверено в нея, — искрено се радвам да те видя, Идит.

Тя го погледна, без да отговори. Ефектът от състоянието му я порази. Години наред Идит бе наблюдавала хора в различна степен на напиване — от чичовците й та чак до шофьорите, и чувствата й варираха от забавлението до погнусата, но сега за първи път я обзе ново чувство — чувството на неизразим ужас.

— Гордън — каза с укор тя, почти разплакана, — изглеждаш съвсем окаяно.

Той кимна с глава.

— Имах неприятности, Идит.

— Неприятности?

— Най-различни. Не казвай нищо на родителите ми, но аз съм съсипан. Здравата съм я загазил, Идит.

Долната му устна висеше. Той сякаш едва я виждаше.