Бягай и не бързай да се връщаш

Адамсберг отвори килията на Клемантин, която пушеше и редеше пасианс.

— Е? — каза тя, като го погледна. — Какво става? Всички ходят насам-натам, не можеш разбра какво става.

— Можете да си вървите, Клемантин. Ще ви откарат до Клиши.

— Време беше.

Клемантин загаси фаса си на пода, навлече жилетката си и грижливо я закопча.

— Хубави сандали имате — каза тя с тон на познавач. — Добре ви лягат на крака.

— Благодаря — каза Адамсберг.

— Хей, комисарю, сега, когато вече се поопознахме, сигурно можете да ми кажете дали са пукнали тримата последни мръсници? С цялата тази олелия наоколо не проследих новините.

— И тримата са умрели от чума, Клемантин, най-напред Кевен Рубо.

Клемантин се усмихна.

— После още един, забравих му името, и накрая Родолф Месле, гътнал се е преди час.

— Браво — каза Клемантин и широко се усмихна. — Има справедливост. Просто не трябва да се бърза, това е.

— Клемантин, убягва ми името на втория, ще ми го припомните ли?

— На мен няма начин да ми убегне. Анри Томе от улица Гренел. Последният боклук.

— Точно така.

— А малкият?

— Заспа.

— Естествено, както му бяхте скочили отгоре, всеки ще се умори. Кажете му, че в неделя го чакам за обяд, както обикновено.

— Ще дойде.

— Ами мисля, че всичко си казахме, комисарю — заключи тя и му подаде ръка. — Ще напиша по една бележка на вашия Гардон да му благодаря за картите, и на другия, високия, един такъв малко пухкав, плешив, добре облечен, с вкус.

— Данглар?

— Да, той ми искаше рецептата за тиганиците. Не ми го каза точно така, ама аз разбрах за какво става дума. Изглеждаше важно за него.

— Много е възможно.

— Той е човек, който умее да живее — каза Клемантин, като поклати глава. — Пардон, ще мина първа.

Адамсберг придружи Клемантин Курбе до външната врата и срещна Ферез, когото спря с жест.

— Той ли е? — каза Ферез и посочи килията, в която се бе свил Юрфен.

— Това е убиецът. Семейна работа, Ферез. Вероятно ще го затворят в лудница.

— Вече не се казва „лудница“, Адамсберг.

— Но този — продължи Адамсберг, посочвайки Дамас — трябва да си тръгва, а не е в състояние. Ще ми направите услуга, Ферез, голяма услуга, ако му помогнете и го лекувате. Завръщане в реалния свят. Крайно болезнено падане от десетия етаж.

— Човекът с призрака?

— Същият.