Бягай и не бързай да се връщаш

Но да побързам. Достатъчно беше да оставим Дамас да се занимава с фантазиите си, а ние да убиваме след него. Ако осъществяхме идеята си, Дамас отиваше в пандиза до живот. След осемте убийства щях да пусна ченгетата по следите му уж без да искам. Доста съм добра в това отношение. След това, тъй като беше готов на колене да ми падне, щях да управлявам богатството му, тоест да му го отмъкнем заедно с Антоан, и сбогом, прощавай, справедливостта тържествува. Антоан само трябваше да ме слуша и да убива, работата бе добре разпределена, а той обича това, да слуша и да убива. Аз не съм достатъчно яка, а и не ми е по вкуса. Помогнах му да примами двама от мъжете навън, Виар и Клерк, когато ченгетата бяха навсякъде, и той ги очисти един след друг. Затова ви казвам, че вината не е на Антоан. Той просто ме слушаше, той не знае да прави друго. Ако го пратя на Марс да ми донесе ведро с вода, ще отиде, без да му мигне окото. Вината не е негова. Ако го изпратят в някоя клиника за интензивно лечение вместо в затвора, би било по-справедливо, защото нали, няма как, той не е виновен. Той няма нищо в главата.

Дамас разбра, че хората умират, и друго не го интересуваше. Убеден беше, че „силата на Журно“ продължава да действа и това му стигаше. Горкият мухльо. Така щях да го баламосвам до края, ако не се бяхте появили вие. Няма да е зле и той да изкара малко интензивно лечение.

Аз нямам проблеми. Никога не са ми липсвали идеи и не се кахъря за бъдещето си, бъдете спокоен. Добре ще е, ако Дамас изпрати малко от ония прокълнати пари на мама. И главно, не забравяйте Антоан, разчитам на вас. Целувки на Лизбет и на онази нещастна будала Ева. Целувам ви, вие пратихте всичко по дяволите, но аз лично харесвам такива като вас. Не ви се сърдя.