Лятото на ангелите [bg]

Всички оцелели Пеперуди — тогава и сега, са здрави и предимно щастливи. В процес на възстановяване. Последна от първия скрапбук идва Кийли, отвлечена само на дванайсет години. Не е прекарала достатъчно дълго време в Градината, за да й татуират крила, така че — за разлика от другите момичета — на новата снимка е напълно облечена. Дълго време се бореше с последиците не само от нападението и отвличането, сполетяло я много по-млада от останалите, но и с целия спектър на обществените реакции към нея. Сега, на няколко месеца от шестнайсетия си рожден ден, сияе на снимката и държи съвсем новото си разрешително за шофьорски курсове.

Това е проектът на Прия за това лято. Продължавам полека да прелиствам страниците, на които са изобразени момичетата и техният нов живот, на места очевидно са се събирали за групови снимки. Има една на Инара и Кийли, от която очите ми се насълзяват. Инара е закриляла момичето в Градината и прави всичко по силите си да й помогне и след това, и ето ги на страницата, изтегнати на одеяло под яркото слънце, със затворени очи и усмивки на уста.

И в блажено неведение, че върху тях всеки момент ще се стовари пълен с вода балон. Това… наистина е страхотна снимка!

Но е толкова нормална и свободна, боже, тези изумителни момичета стигнаха толкова далеч!

На последната снимка са седемте оцелели, хванати насред скок в двор или поле, всички са с бели рокли и пусната коса, с яркоцветни пеперудени крила от тюл, каквито децата използват за хелоуински костюми. Слънцето блещука по тях. Всички се смеят.

— Някои от момичетата бяха започнали да губят кураж — обяснява Инара и се обляга на Прия. — Понякога възстановяването стига до някаква точка на застой и е трудно да ги убедиш, че продължават да се подобряват. Двете с Прия измислихме тази идея, за да могат да видят напредъка нагледно. Но го искахме и заради вас. Влязохме ви под кожата и ни осиновихте — и мисля, че ние сме единствените, които следяха и вие да се възстановите…

Виктория-Блис свива на топка една салфетка и замерва с нея Едисън, целенасочено къс пас, така че да не му се налага да посяга към нея.

— Благодарни сме ви. Знаем, че не сте виждали повечето от момичетата от съда насам, когато госпожа Макинтош ни каза за стипендиите, уредени за групата. Така че искахме да ви покажем нови снимки, за да не ни помните само каквито сме били.

— Изумително е! — прошепвам и губя битката със сълзите, които се търкалят по бузите ми. Но Вик също плаче, дори Едисън се мъчи да изглежда като стоик прекалено старателно.