Убийството на Линда [bg]

— Значи, може Линда да е знаела, че си спал с две от приятелките й.

— Нищо не ми е казвала — кисело отвърна Льофгрен. — Но е възможно, разбира се — сви рамене той. — Момичетата непрекъснато дрънкат.

Според Льофгрен един човек значел за Линда повече от всички останали: баща й.

— Линда отговаряше изцяло на определението „момичето на татко“. Всичко се въртеше около проклетия й баща. Той не й отказваше нищо. Линда получаваше всичко, без дори да го моли. Богаташка щерка. Не знам дали си го виждал, но двамата много си приличат… или си приличаха, по-точно. Ако бяха връстници, ще ги помислиш за близнаци. Той й звънеше през пет минути. Една вечер — тя ми беше дошла на гости — й се обади три пъти на мобилния. Тя всеки път вдигаше и почваха да дърдорят глупости, макар че нямаха какво да си кажат. Здравей, момичето ми, здрасти, татенце. Сетих се да ти кажа нещо, миличка. И така нататък. Сещаш се. — Льофгрен имитираше разговора им, притискайки въображаема слушалка към ухото си.

— Не харесваш баща й.

— Проблемът не е в мен — просъска Льофгрен. — А в него.

— Нали каза, че си го виждал само веднъж?

— Това се оказа повече от достатъчно. Веднага разбрах какво мисли за мен или по-скоро за такива като мен.

— В смисъл?

— За него съм черничка, другите ми качества не го интересуват. Веднага ме отписа. Едва ли е случайно, че е живял много години в САЩ. Бащата на Линда беше пълен расист.

— Но Линда не е била такава, нали? — вметна Левин.

— Не, тя харесваше такива като мен. Сто процента съм сигурен, че беше искрена и харесваше тъмнокожите такива, каквито са. Според теб как се чувствах?

— С Линда не сте ли говорили за това? — попита Левин. „Ако е истина, не му е било лесно.“

— Веднъж — отговори Льофгрен.

Тогава той казал на Линда какво мисли за баща й и го нарекъл расист.

— Тя се ядоса много. Всъщност се съгласи с мен, но започна да повтаря, че баща й не бил виновен. Принадлежал към такова поколение. Иначе бил най-добрият човек на света, преценявал всеки отделен човек според качествата му и все такива глупости.

— Какви бяха отношенията на Линда с майка й?

— Не бяха особено добри — Ерик Роланд се усмихна накриво. — Караха се като идиоти. Веднъж дори станах свидетел на техен скандал по телефона. Котешки бой.

— Останах с впечатлението, че Линда често е отсядала при майка си.

— Само когато идваше в града и майка й отсъстваше. Иначе живееше при татенцето. Случвало се е дори да излезем на клуб и после тя да се прибере в дома на баща си с такси, макар че струва около петстотин кинта. — Льофгрен поклати глава.