![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Той е мухльо.
— Той е изключително компетентен бюрократ.
— Той е шибан мухльо.
Макс Пъкет и съдия Мишкин предъвкваха командир Макмилън между залъците на обяда си.
— Няма пукнато чувство за хумор.
— Просто не може да възприема неща, които са извън обикновеното.
Макс беше нервиран. Сутринта по време на неофициалното изслушване, командирът на „Пинта“ го беше порицал. Неговият приятел съдия Мишкин се яви в защита на Макс при изслушването и попречи на съдопроизводството да се развихри.
— Тези задници нямат никакво право да осъждат поведението ми.
— Определено си прав, приятелю — отвърна съдия Мишкин, — в най-общ смисъл. Но на този кораб съществуват уникални условия. Те са властта тук, или поне докато пристигнем в Колония Лоуел и изберем наше собствено управление… Във всеки случай не е станало нищо непоправимо. Декларацията им, че постъпките ти са били „несъответни“, не ти е причинила ни най-малко неудобство. Можеше да бъде много по-лошо…
Две вечери преди това се беше състояло празненство по случай преполовяването на разстоянието от Земята до Марс. Повече от час Макс бе флиртувал активно с прекрасната Анджела Рендино, помощник от персонала на Макмилън. Русият шотландец беше дръпнал Макс встрани и беше настоял да остави Анжела на мира.
— Нека тя ми го каже — отговори му благоразумно Макс.
— Тя е една неопитна млада жена — запали се Макмилън. — И е прекалено състрадателна, за да ти каже колко отблъскващ е първобитният ти хумор.
До този момент Макс се забавляваше страхотно.
— Ти защо се месиш, командире? — запита той, като най-напред гаврътна на екс една чашка. — Тя да не е личната ти кобилка, а?
Ян Макмилън стана кървавочервен.
— Господин Пъкет — заяви командирът на космическия кораб няколко секунди по-късно, — ако поведението ви не се поправи, ще бъда принуден да ви изолирам в помещението, което обитавате.
Сблъсъкът с Макмилън провали вечерта на Макс. Раздразни го фактът, че командирът използва официалната си власт за очевидно лични цели. Макс се завърна в стаята си, която споделяше с още един американец, замислен горски работник от щата Орегон на име Дейв Денисън, и на бърза ръка видя сметката на цяла бутилка текила. Вече пиян, Макс бе обзет едновременно от носталгия и потиснатост. Тогава реши да отиде в центъра за свръзка и да се обади на брат си в Арканзас.
Но вече беше много късно. За да стигне до комуникационния комплекс, Макс трябваше да прекоси целия кораб, като най-напред мине през общия салон, където празненството току-що бе приключило, а после през частта, обитавана от офицерския състав. В централното крило Макс зърна само за миг Ян Макмилън и Анжела Рендино, хванати за ръка, да влизат в личния апартамент на командира.
— Копеле — промърмори Макс.
Пиян, той кръстосваше коридора пред вратата на Макмилън, а гневът му нарастваше все повече и повече. След пет минути го осени идея, която му допадна. Припомняйки си свинското квичене, което му донесе награда по време на изследването в Арканзас, Макс разцепи нощната тишина с пронизителен вик.
После го повтори и си плю на петите точно преди да се отворят всички врати в офицерското крило (включително и тази на Макмилън). А командирът не беше възхитен от това, че целият му екипаж го видя редом с разсъблечената госпожица Рендино…
Пътешествието до Марс беше втори меден месец за Кенджи и Най. Те не бяха много заети. Пътуването беше сравнително спокойно, поне от гледна точка на историята, а и задълженията на Най не бяха много, защото повечето от бъдещите й ученици се намираха на борда на другите два космически кораба.
Уатанабе прекарваха много от вечерите в компанията на съдия Мишкин и Макс Пъкет. Най-често играеха карти (Макс беше толкова добър в покера, колкото слаб в бриджа), разговаряха за свързаните с Колония Лоуел надежди, припомняха си предишния живот, който бяха оставили на Земята.
Когато „Пинта“ се намираше на три седмици път от Марс, екипажът оповести предстоящо двудневно прекъсване на радиовръзката и подкани всички да се обадят у дома. Наближаваха коледните и новогодишните празници, така че времето бе много подходящо за обаждания.
Макс ненавиждаше продължителните едностранни монолози и бавното пристигане на радиосигнала. След като изслуша едно разпокъсано обсъждане на плановете за Коледа в Арканзас, той осведоми Клайд й Уинона, че няма да се обажда повече, защото не му е приятно „да чака петнадесет минути, за да разбере дали е разсмял някого с шегата си“.