![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Торнхил само го гледаше втренчено и мълчеше, затова Бюканън продължи:
— Колкото и да ми е неприятно, в известен смисъл се смятам за твой партньор. И искам да кажеш дали си убил агента от ФБР, защото държа да знам точно как да се измъкна от този кошмар. Искам също така да знам дали си убил Фейт и Адамс. Не ми ли кажеш, щом напусна тази кола, поемам право към ФБР. А ако се мислиш за толкова непобедим, че се опиташ да ме убиеш пред очите на федералните, тогава действай. Но умра ли, с мен си отиваш и ти.
Бюканън се облегна назад с лека усмивка.
— Знаеш старата приказка за жабока и скорпиона, нали? Скорпионът трябвало да прекоси реката и обещал на жабока да не го жили, ако се съгласи да го пренесе до другия бряг. Жабокът знаел, че скорпионът ще се удави, ако го ужили, затова приел. На половината път скорпионът най-безразсъдно ужилил жабока. Преди да умре, жабокът се провикнал: „Защо го направи? Сега и ти ще умреш.“ А скорпионът отвърнал: „Такава ми е природата.“ — Бюканън подигравателно размаха ръка. — Здрасти, мистър Жабок.
Двамата дълго се гледаха втренчено, докато най-сетне Торнхил наруши мълчанието.
— Локхарт трябваше да бъде елиминирана. Агентът беше с нея. Значи и той трябваше да умре.
— Но Фейт се изплъзна?
— С помощта на твоя частен детектив. Ако не беше тази глупост, нямаше да изпаднем в криза.
— Изобщо не ми е хрумвало, че ще убиваш когото и да било. Значи нямаш представа къде е Фейт?
— Това е само въпрос на време. Не съм вчерашен, уверявам те. Има ли стръв, и риба ще се намери.
— Какво означава това?
— Означава, че разговорът ни свърши.
Следващите петнайсет минути изминаха в пълно мълчание. Колата се спусна в подземния гараж на сградата, където бе кантората на Бюканън. На най-долното ниво чакаше сив автомобил с включен двигател. Преди да излезе, Торнхил сграбчи ръката на Бюканън.
— Твърдиш, че можеш да ме унищожиш, ако нещо се случи с теб. Е, чуй сега какво ще ти кажа. Ако твоята колежка и нейният нов „приятел“ съсипят всичко, което съм сътворил, ще бъдете ликвидирани. Незабавно. — Той отдръпна ръка и добави презрително. — Е, сега сме наясно, мистър Скорпион.
Минута по-късно сивият автомобил напусна гаража. Торнхил вече говореше по телефона.
— Не бива да изпускате Бюканън от поглед дори и за миг.
Той изключи връзката и се замисли как да преодолее новата трудност.
42.
— Това е последното място — каза Кони, когато спря колата си пред магазина за мотоциклети.
Излязоха и Рейнолдс се озърна.
— Най-малкият брат?
Кони погледна списъка и кимна.
— Скот Адамс. Управител на магазина.
— Е, да се надяваме, че ще бъде по-услужлив от останалите.
Бяха обходили всички други роднини на Лий в района. Никой не го беше виждал през последната седмица. Или поне така казваха. Скот Адамс можеше да бъде последният им шанс. Но когато влязоха в магазина, узнаха, че е заминал за сватбата на някакъв свой приятел и ще се върне чак след два дни.
Кони подаде визитката си на младежа зад тезгяха.
— Когато се върне, кажете му да ни се обади.
Рик, младежът, който бе флиртувал нахално с Фейт, огледа картичката.
— Да не е свързано с брат му?
Кони и Рейнолдс се втренчиха в него.
— Познавате ли Лий Адамс? — попита Рейнолдс.
— Не бих казал, че го познавам. Той изобщо не ми знае името. Но е идвал на няколко пъти. Преди два дни беше тук.
Двамата агенти огледаха Рик от глава до пети, преценявайки дали може да му се има доверие.
— Сам ли беше? — попита Рейнолдс.
— Не. С някаква мацка.
Рейнолдс извади снимка на Локхарт и му я подаде.
— Представете си я с черна къса коса.
Рик се вгледа и кимна.
— Да, тя е. И косата на Лий беше друга. Руса, късо подстригана. Освен това беше с брада и мустаци, аз съм много наблюдателен.
Рейнолдс и Кони се спогледаха, полагайки усилия да прикрият вълнението си.
— Имате ли представа къде може да са отишли? — попита Кони.
— Може би. Но със сигурност знам защо дойдоха.
— Нима? И защо?
— Трябваше им транспорт. Взеха един голям мотор „Голд Уинг“.
— „Голд Уинг“? — повтори Рейнолдс.
— Да. — Рик се разрови из купчината цветни брошури върху тезгяха и прелисти една, за да й покаже. — Ето го тук. „Хонда Голд Уинг SE“. За далечен път няма нищо по-добро от този хубавец. Повярвайте ми.