![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Вместо отговор Кони си наметна палтото.
— Е, затова пък имаш мен. Аз имам и значка, и пистолет, и макар да съм прост агент, след двайсет и пет години в тоя скапан занаят мога да използвам пълномощията си не по-зле от всички останали. Затова се обличай и идвай да търсим Локхарт.
— Локхарт ли?
— Предполагам, че щом я доведем, нещата ще почнат да си идват на мястото. А колкото повече се наместват, толкова по-лесно ще паднат обвиненията от теб. Разговарях с момчетата от „Тежки престъпления“. Те изгаряха от нетърпение да получат лабораторните резултати и тъй нататък. А сега Маси ги накара да зарежат Локхарт и да хвърлят всички сили по твоя случай. Знаеш ли, че никой не е отишъл в дома й да потърси улики?
Рейнолдс въздъхна.
— Толкова бавно реагирахме през цялото време. Кен е мъртъв, Локхарт изчезна. Провалът на летището. После фалшиви агенти в апартамента на Адамс. Така и нямахме време да предприемем нормално разследване.
— Затова предлагам да потърсим следи, докато са пресни. Например да проверим роднините на Адамс. Имам списък с имена и адреси. Ако бяга, може би е помолил за помощ някой от тях.
— Може да си имаш големи неприятности за това, Кони.
Той сви рамене.
— Не ми е за пръв път. Освен това нямаме ръководителка на групата. Не знам дали си чула, но поради глупост я отстраниха от работа.
Двамата се спогледаха с усмивки.
— И тъй — продължи Кони, — като втори по ранг в групата, имам пълното право да разследвам случая, който ми беше поверен. Имам нареждане да търся Фейт Локхарт и точно това ще направя. Те просто няма да знаят, че го върша заедно с теб. Разговарях с момчетата от „Тежки престъпления“. Знаят какво съм замислил, тъй че няма да се сблъскаме с друга група, проверяваща роднините на Адамс.
— Трябва да кажа на Розмари, че довечера може да не се прибера.
— Отивай тогава. — Кони погледна часовника си. — Сидни сигурно още е на училище. А малкият?
— Спи.
— Прошепни му на ухо, че мама отива да срита няколко задника.
Когато се върна, Рейнолдс тръгна право към гардероба и извади палтото си. После се отправи към кабинета, но изведнъж спря.
— Какво има? — попита Кони.
Тя го погледа смутено.
— Исках да си взема пистолета. Навиците трудно се превъзмогват.
— Не бой се. Скоро ще си го върнеш. Само ми обещай нещо. Когато отидеш да си прибереш значката и пистолета, вземи ме със себе си. Искам да видя физиономиите им.
Тя отвори вратата.
— Дадено.
41.
Бюканън проведе още няколко разговора от подземния гараж, за да подготви плана си. После отиде в адвокатската фирма и отдели време на важни дела, които изведнъж бяха престанали да го интересуват. Докато пътуваше обратно към къщи, мозъкът му трескаво обмисляше предстоящите действия срещу Робърт Торнхил. Все още оставаше една част от неговия живот, над която човекът от ЦРУ никога нямаше да има власт — умът на Бюканън. Това бе невероятна утеха. Бюканън бавно си възвръщаше самочувствието. Може би имаше начин да разиграе противника.
Той отключи вратата на дома си и влезе. Остави куфарчето на един стол и мина в тъмната библиотека. Включи лампата, за да погледа любимата си картина, да събере сили за предстоящото изпитание. Когато библиотеката се обля в светлина, Бюканън смаяно се вторачи в празната рамка. Залитна нататък, протегна ръце и докосна стената зад рамката. Беше ограбен, макар че имаше превъзходна охранителна система и тя продължаваше да работи.
Той се втурна към телефона да повика полицията. Но точно когато посягаше, апаратът иззвъня. Бюканън вдигна слушалката.
— Колата ще ви чака след две минути, сър. В службата ли отивате?
В първия момент съзнанието на Бюканън не успя да реагира.
— В службата ли, сър?
— Да — изрече той най-сетне.
Остави слушалката и се загледа в празното място върху стената. Първо Фейт, а сега и картината. Все по вина на Торнхил. Добре, Боб, един на нула за теб. Сега е мой ред.
Той се качи горе, изми си лицето и се преоблече, подбирайки внимателно всяка дреха. В стаята му имаше вградена уредба с телевизор, стерео, видеокасетофон и видеодиск. Самата конструкция я застраховаше срещу кражба, тъй като отделните части можеха да се извадят единствено след разглобяване на множество дървени елементи, което би отнело твърде много време. Бюканън не гледаше филми и телевизия. А когато му се слушаше музика, пускаше някоя плоча на стария си грамофон.