Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— И?

— Дори не ме изслушаха. Вече бяха решили.

— Заради парите? Казаха ли ти за тях?

Кони бавно кимна и изведнъж се приведе напред. Въпреки едрата фигура движенията му бяха бързи и ловки.

— Не обичам да ритам падналите, но за какъв дявол тръгна да ровиш из сметките на Нюман, без да споделиш с някого? С мен например. Знаеш, че детективите се движат на двойки по редица причини, и не на последно място, за да се прикриват взаимно. Сега няма кой да потвърди думите ти освен Ан Нюман. А те изобщо не я броят за човек.

Рейнолдс вдигна ръце.

— Никога не бих предположила, че може да стане така. Мъчех се да постъпя правилно спрямо Кен и семейството му.

— Ако Кен е взимал подкупи, може би не заслужава подобни грижи. Казва ти го един негов добър приятел.

— Още не знаем дали е виновен.

— С куп пари в сейф под чуждо име? Е, да, сигурно всички правят така, нали?

— Кони, откъде са разбрали, че проучвам финансите на Кен? Не вярвам Ан да е съобщила в Бюрото. Тя сама ме помоли за помощ.

— Попитах Маси, но той мълчи като риба. Сигурно смята и мен за враг. Аз обаче поразпитах тук-там и мисля, че е било телефонно обаждане. Анонимно, разбира се. Маси ми каза, че според теб работата била нагласена. Знаеш ли какво, те може и да не ти вярват, но за мен си права.

Пристигането на Кони бе наистина добре дошло. Фактът, че той все още й вярва, означаваше много за нея. Сега и тя искаше да постъпи както трябва.

— Слушай, Кони, няма да е добре за кариерата ти, ако те забележат с мен. Сигурна съм, че Фишер е пратил хора да ме следят.

— Всъщност аз те следя.

— Шегуваш се.

— Не, по дяволите! Сам уговорих регионалния шеф. Напомних му това-онова. Заради доброто старо време, както каза Маси. Ако не знаеш, именно Фред Маси беше човекът, който преди години ме уговори да поема операцията в Браунсвил. Едва ли е толкова глупав да си въобразява, че вече сме квит. Но недей да подскачаш от радост. Те знаят, че в случая ще гледам да опазя най-вече себе си. Следователно, ако ти се сгромолясаш, вината няма да падне върху някой друг. Дори не и върху моя милост. — Кони помълча, после възкликна: — Регионален заместник-директор. Чуй го само как дребнаво звучи. Но, откровено казано, напълно му подхожда. Маси също е дребен боклук.

Рейнолдс се усмихна.

— Не проявяваш особено уважение към началството. А какво мислиш за мен, агент Константинопъл?

— Мисля, че здравата си загазила — отвърна прямо той — и даваш на хората от Бюрото идеална възможност да си измият ръцете.

Лицето на Рейнолдс стана сериозно.

— Не обичаш да подслаждаш горчивия хап.

Кони се изправи.

— Искаш ли да си губя времето с подобни глупости? Или предпочиташ да изчистиш петното от името си?

— Трябва да го изчистя. Не успея ли, може да загубя всичко, Кони. Децата си, кариерата. Всичко. — Рейнолдс усети, че отново се разтреперва, и си пое дълбоко въздух, за да преодолее пристъпа на паника. Чувстваше се като гимназистка, току-що научила, че е бременна. — Но аз съм отстранена. Нямам значка, нямам пистолет. Нямам никакви пълномощия.