Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Включително и сама да се предадеш?

— Ако се стигне дотам, да. Няма да позволя друг да загине заради мен.

Лий безсилно се отпусна на дивана.

— Уж се смятах за много корав в напрегнати ситуации, а сега дори не мога да мисля нормално.

— Обади им се — твърдо повтори Фейт.

Лий дълбоко въздъхна и натисна бутоните един по един, докато Фейт седеше до него и се вслушваше. Сигналът прозвуча само веднъж, сетне отсреща отговориха.

— Мистър Адамс?

Гласът бе непознат и за двамата. Металическото звучене подсказваше, че навярно е променен по някакъв начин. В него имаше нещо толкова нечовешко, че ги побиха тръпки на ужас.

— Да, говори Лий Адамс.

— Много мило от ваша страна, че оставихте в апартамента си номера на клетъчния телефон. Така бе много по-лесно да се свържа с вас.

— Току-що позвъних на дъщеря си. Тя е добре. И полицаите вече пристигат. Тъй че вашият план за отвличане…

— Нямам намерение да отвличам дъщеря ви, мистър Адамс.

— Тогава не знам защо изобщо разговарям с вас.

— За да убиеш човек, не е необходимо да го отвличаш. Дъщеря ви може да бъде ликвидирана днес, утре, идния месец, догодина. Докато отива на лекции, по време на тренировки, на излет или дори докато спи. Леглото й е на първия етаж, до прозореца. Често остава до късно в библиотеката. От лесно по-лесно, повярвайте ми.

— Смахнат мръсник! Изрод!

Лий изглеждаше готов да строши телефона на две. За да го успокои, Фейт стисна раменете му. Гласът продължи с вбесяващо безразличие:

— С истерични изблици няма да помогнете на дъщеря си. Къде е Фейт Локхарт, мистър Адамс? Само това искаме. Предайте я и с всичките ви проблеми е свършено.

— И очаквате да ви повярвам без колебание?

— Просто нямате избор.

— Откъде знаете, че тази жена е при мен?

— Искате ли дъщеря ви да умре?

— Казвам ви истината, Локхарт избяга.

— Чудесно, другата седмица можете да погребете Рене.

Фейт дръпна Лий за ръката и посочи телефона.

— Чакайте, чакайте! — възкликна Лий. — Добре, ако Фейт е при мен, какво предлагате?

— Среща.

— Тя няма да дойде доброволно.

— Изобщо не ме засяга как ще я доведете. Това си е ваша грижа. Ще ви чакаме.

— И после ще ме пуснете да си вървя?

— Свалете я от колата и се махайте. За останалото ще се погрижим ние. Вие не ни интересувате.

— Къде?

Човекът отсреща продиктува адрес извън Вашингтон по посока Мериленд. Лий познаваше това място — беше много уединено.

— Ще се наложи да пристигна с кола. А ченгетата са навсякъде. Трябват ми няколко дни.

— Утре през нощта. Точно в дванайсет.

— По дяволите, не ми давате много време.

— В такъв случай предлагам да потеглите незабавно.

— Слушайте, ако пипнете и с пръст дъщеря ми, ще ви намеря на всяка цена. Кълна се. Най-напред ще ви изпотроша всички кости, а след това ще стане наистина зле.

— Мистър Адамс, смятайте, че сте най-щастливият човек на този свят, защото не ви броим за заплаха. И още нещо за ваше добро: когато се отдалечавате, в никакъв случай не поглеждайте назад. Няма да се превърнете в стълб от сол, но и няма да сте приятна гледка.