Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Хариет потрепери. Тялото й реагираше мигновено на докосванията му.
— Гидиън, съвсем сериозно ти казах, че вече няма да ти говоря.
— Вярвам ти — пръстът му продължи напред и навътре и бавно се вмъкна в тялото й. Нежно, внимателно той я разпалваше, отваряше я, приготвяше я за себе си.
— Гидиън, нима ми се присмиваш?
— Никога не бих ти се присмивал, сладката ми. Но понякога ме караш да се смея.
Изведнъж пръстът му изчезна и на негово място големия му, твърд член започна да се вмъква в тялото й, бавно, нежно, но настойчиво.
Дори и да искаше да продължи разговора, в този момент Хариет не можа да го направи. Удоволствието бе прогонило всяка мисъл за разговори.
На следващата сутрин Хариет имаше уговорка с Фелисити и Ефи да обикалят магазините заедно. Само че сега идеята въобще не й се нравеше. Знаеше, че Ефи ще й чете конско за събитията на бала на Бъркстоунови.
Когато една прислужница почука на вратата, за да й съобщи, че сестра й и леля й са пристигнали и я очакват, Хариет запечата писмото, което току-що бе завършила.
— Погрижи се това писмо да бъде изпратено още с днешната поща, разбра ли? — нареди тя на прислужницата.
Момичето бързо кимна и излезе, за да потърси някой лакей да свърши поръчката. Хариет с нежелание взе бонето си и слезе на долния етаж.
Но когато стигна в голямата приемна, там нямаше и следа от Фелисити и Ефи.
— Къде са те, Аул?
— Негова светлост ги покани да ви почакат в библиотеката, мадам — при тези думи Аул й отвори вратата.
— Разбирам. Благодаря.
Хариет влезе в библиотеката и видя Фелисити и Ефи, седнали срещу Гидиън. Тя изпъшка с негодувание.
Гидиън се изправи, а очите му блестяха развеселени.
— Добро утро, скъпа. Виждам, че вече си готова да тръгвате. Кога да те очаквам у дома?
Както вече бе открила предната вечер, да не му говори се бе оказало ужасно трудна работа. Въпреки това, тази сутрин тя все още смяташе да се старае да мълчи. В крайна сметка, мислеше тя, това бе единственото й оръжие срещу безумните действия на Гидиън.
Докато завързваше връзките на бонето си, Хариет се обърна към Фелисити.
— Може да съобщиш на негова светлост, че след като се върнем от магазините, ще отида на събрание на Дружеството за вкаменелости. Ще се върна у дома чак в четири следобед.
Фелисити й хвърли един дяволит поглед, който издаваше колко забавно й е да участва в тази игра. Тя деликатно се покашля и се обърна към Гидиън.
— Съпругата ви казва, че ще се върне около четири, милорд.
— Отлично. Тъкмо навреме за една разходка в парка.
Хариет се намръщи.
— Фелисити, моля те, кажи на негова светлост, че въобще не искам да ходя на разходка в парка днес.
Фелисити прикри усмивката си и отново се обърна към Гидиън.
— Сестра ми каза да ви кажа, че…
— Чух — измърмори Гидиън, приковал поглед върху Хариет. — Въпреки това, желая да отидем на разходка в парка днес следобед и знам, че тя също ще иска да ме придружи. Нямам търпение да я видя как язди новата си кобила.
— Каква нова кобила? — попита Хариет. После осъзна, че е адресирала въпроса директно към Гидиън. Затова бързо се обърна към сестра си. — Попитай негова светлост каква е тази нова кобила, за която говори.
— Мили боже! — изохка Ефи. — Не мога да повярвам. Та това е абсурдно!
Фелисити обаче явно се забавляваше страхотно.
— Сестра ми е любопитна каква е тази нова кобила, сър.
— Да, сигурно е така. Кажи й, че кобилата пристигна в конюшните ни вчера и тя ще я види с очите си, когато дойде с мен на езда в парка днес следобед.
Хариет го гледаше ядно.
— Фелисити, бъди така любезна и кажи на съпруга ми, че няма да позволя да бъда подкупена.
Фелисити отвори уста, за да повтори предупреждението, но Гидиън я спря, като вдигна ръка.
— Разбирам. Жена ми явно си мисли, че с този подарък се опитвам да я накарам да започне да ми говори. Моля, уверете я, че нямам подобни намерения. Кобилата бе купена още преди да спре да ми говори, затова не бива да изпитва угризения и да отказва да я язди.
Хариет хвърли към Гидиън един объркан поглед, след което отново се обърна към Фелисити.
— Кажи на негова светлост, че му благодаря за кобилата, но днес не ми се струва най-подходящия момент да отида на езда с него. Няма да можем да разговаряме и разходката ще се окаже ужасно досадна.
— Тя казва… — започна Фелисити.
— Да, чух — прекъсна я Гидиън. — Работата е там, че ако днес отида на езда сам, след онова, което се случи снощи, хората със сигурност ще започнат да говорят. Ще стана обект на доста неприятни спекулации. Дори е възможно някой да подметне, че бия жена си.