Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Саади — персийски поет и писател, 1184–1291 г. Неговото истинско име е Мусли-уд-дин (Muslin-ud-Din). През целия си живот странствал из мюсюлманския свят, бил в плен на франките и се завърнал в родината си в Шираз, когато вече бил възрастен. През 1257 г. публикувал сборника със стихове „Бустан“ („Мястото на сладките аромати“, а през 1258 г. написал произведението „Гюлистан“ („Розовата градина“, където прозата се примесва от поезия. Неговите стихове са пълни с доброта, хумор и скрит символизъм, често в тях той зашифровал описание на такива състояния, каквито изпитва мистикът по своя път.
Сама (араб.) — слушане, пеене, религиозен екстаз, при суфиите — музикална среща, особено в ордена Чишти, към който принадлежи Инаят Хан.
Самадхи (санскр.) — „постигане на заедност“, съюз, медитация, в която умът придобива способността да излезе от своето ограничено състояние на бодърстваща дейност към по-висше и свободно състояние на осъзнаване, една от последните степени на йогите. Това, което при суфиите е Амал, Хахут или Хал.
Санскрит — езикът на древна Индия, на който са написани повечето свещени текстове и писания.
Сангам (санскр.) — „съединение, съвместно идване“. Свещено място както за индуистите, така и за мюсюлманите. Място в Аллахабад (Индия), където се сливат реките Ганг и Ямуна. При суфиите това е символ за обединението на душата с Бога.
Сарасвати (санскр,) — богиня; покровителка на изкуствата.
Сатва (санскр,) — чистота, доброта, една от трите гуни или трите подразделения на природата.
Саут-е-Сармад (араб.) — вечен или абстрактен, неизменен звук, музика на ангелските сфери.
Синкопиране (муз.) — звук, започващ в слабата част на такта и задържащ се на следващата силна част, като с това създава много ритмично прекъсване и внася острота в музиката.
Сифат (араб.) — хвалба, качество, атрибут. При суфиите — познаваемото, това проявление, което се опознава с помощта на „Аза“. Противоположно на Зат.
Табла — индийски ударен инструмент, състоящ се от два барабана, единият от които е метален, а другият — дървен.
Талиб (араб.) — търсач, изследовател (при суфиите вж. мюрид); Аба Талиб — името на чичото на пророка Мохамед.
Тандева Нритя (санскр.) — индийски танц с яростни жестикулации, водещи своето начало от танца на Бога Шива.
Тамас (санскр.) — качеството на тъмнина, „замърсеност“ и инертност; също и качеството на невежество. Това е най-низшата от трите гуни.
Тампура — индийски музикален инструмент, даващ постоянен, общ ток за соловите инструменти.
Тансен — 1. Известен музикант в двора на императора Акбар. Роден и погребан в Гвалиор; 2. Титла, дадена на Хазрат Инаят Хан; 3. Име на пиеса на Хазрат Инаят Хан, публикувана в списание „Sufi“ през 1916 г.
Транспониране, транспозиция (муз.) — преместване на звуците на музикално произведение с един и същ интервал нагоре или надолу, като при това се съхранява лада на произведението, но се променя неговата тоналност. Терминът произлиза от латинската дума „transpositio“ — „смяна на позиция“.
Тримурти (санскр.) — Буквално, „три лица“ или „тройна форма“ — Троица. В индийския пантеон това са трите същности — на Брахма, създател: Вишну, пазител; и Шива, разрушител. Но това е по-късна мисъл, както във Ведите Троицата се състои от Агни — бога на огъня, Ваю — на въздуха и Сурия — на Слънцето. По същество тези три „личности“ Тримурти са трите атрибута на тази вселена, диференцирана духо-материя, самосъздаваща се, самосъхраняваща се и саморазрушаваща се, с цел възраждане и усъвършенстване.
Тумбара певци — име, давано на небесните деви Гандхарва.
Увеличени интервали (муз.) — интервали, чиято големина е с повече от полутон, в сравнение с чистите интервали на същото название.
Намалени интервали (муз.) — интервали, чиято големина е намалена с полутон в сравнение с чистите интервали на същото наименование, употребявани в източната музика.
Френология — наука, определяща характера и способностите на човека по структурата на неговия череп.