Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Карнатическа раса — същото като дравиди.
Кемал (араб.) — „съвършенство“, при суфиите това е точка между Джелал и Джемал, Вид енергия, уравновесяваща двете противоположности.
Музикален ключ — условен знак, който се поставя в началото на петолинието. До ключа се пишат знаци (диези и бемоли), указващи тоналността (точната височина на звуците в лада), в която е написано произведението.
Консонанс (муз.) — съчетание на два или няколко звука, образуващи съгласувано, слято звучене (латинското „consono“ означава „слято звучене“. В теорията на музиката консониращите интервали е прието да се разделят на съвършени (кварта, квинта, октава) и несъвършени (терца, секста).
Контрапункт (муз.) — съчетание на два или няколко самостоятелни, често контрастни, мелодични гласове. Думата „контрапункт“ произлиза от латинското „puncctum contra punctum“ — „точка срещу точка“, нота срещу нота, глас срещу глас.
Кришна (санскр.) — Аватар, син на Девака и племенник на Канса, индийски цар, който търсейки Кришна при пастирите на крави и овце, които го укривали, убил хиляди новородени младенци. Повестта за зачатието, рождението и детството на Кришна е точен прототип на историята от Новия Завет (на индийски „Сказание за Кришна“).
Кули — товарач или носач.
Лама (тибет.) — звание за жрец от висша степен, който може да бъде гуру в манастирите.
Лассия Нритя (санскр,) — женското начало в индийския танц, на което са присъщи мекота и пластичност.
Махараджа (махарадж) — велик господар.
Мажорен (муз.) — един от двата (заедно с минорния) най-разпространени в музиката ладове. Характерен признак за мажора е светлият тон, ярък, твърд, мъжествен характер на тоническото тризвучие.
Мантра (санскр.) — дословно „път“, свещени стихове от ведическите текстове, които се използват като магически формули, мистични слова, звуци, букви или числа, носещи определена сила и мощ.
„Тантра шастра“ (санскр.) — брахманистки окултни писания.
Маула Бакш или Маулабахш — второто име на чичото на Инаят Хан, блестящ индийски музикант, дадено му от гуру. Думата „Маула“ е близо до понятието „учител“, а „бакш“ означава „скъпоценност“ (санскр).
„Махабхарата“ (санскр.) — букв. „велика война“, прославена древна епична поема на Индия, която включва в себе си „Бхагавадгита“ („Небесна Песен“).
Махатма (санскр.) — букв. „Велика Душа“. Възвишени същества, високо издигнати по духовния път, които притежават пълна власт над своята природа, обладават необичайни знания и сила, напълно отъждествени с Висшия „Аз“, единни с Вселенската Душа.
Махадева (санскр.) — „велик“ (maha), „Бог“ (deva) — това име се употребява за Бог Шива.
Мевлеви орден — название на турския суфи орден, основан от Джелал-ул-дин Руми. Орденът е известен с това, че в религиозния ритуал се използват музика и танци с въртене.
Мека — град в Арабия, голяма светиня за мюсюлманите от целия свят.
Минорен (муз.) — един от двата (редом с мажорния) най-разпространени ладове в музиката. Характерен признак за минора е мекия, елегичен, печален нюанс на тоническото тризвучие.
Миран Датар — Miran Datar — велик лечител, суфийски светец, на гроба на когото в Уджайн (Ujjain) често се случват изцеления на обладаните.
Моголи — династия, управлявана в Индия около пет века и донесла тук исляма като държавна религия.
Моин-уд-дин-Чишти — велик, суфи майстор от линията Чишти. Предполагаеми дати на неговия живот са: 1142–1236 или 1135–1229. Наричали са го „Некоронованият император на Индия“. Днес неговата гробница в Аджмир (Раджастан) е едно от най-посещаваните места за поклонение, при това не само от мюсюлмани, но и от хора от други вероизповедания.
Мувакали — „опекун, попечител, представител, пазител“. При суфиите — същество от финия план, пораждащо се от ума и мислите на човека.
Мукти (санскр.) — „освобождение“.
Муршид (араб.) — духовен учител, както Гуру при индусите и при православните — Отец.