История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
[# Цитирано по Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите. С, 1983, с. 12–13. — Б. пр.]
„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
Ирник живя 100 години и 5 години.# Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
[# Тук у Венедиков е дадено 150 години — Б. пр.]
Гостун-наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му дохс твирем.
Курт държа 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер — 3 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Тези 5 князе държаха княжеската власт отвъд Дунав 515 години с «остриганите глави». И след това дойде отсам Дунав Исперих княз. Също е и досега.
Исперих княз — 61 година. Родът му Дуло, а годината му вер ениалем.
Тервел — 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.
… 28 години. Родът му Дуло, а годината му дванш ехтем.
Севар — 15 години.483 Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
Кормисош — 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени Дуловия род, сиреч Вихтун.484
Винех — 7 години. Родът му Укил, а годината му шегор алем.
Телец — 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И той бе заради другиго.
Умор — 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.“
Веднага става ясно, че се налага една поправка: за да се получи от годините на първите петима владетели сбор от 515 години, трябва управлението на Ирник да стане 150 години.485 Но не можем да направим нищо повече, преди да сме открили значението на прабългарските думи. Разполагайки единствено с Именника, това е невъзможно, макар че българинът Тудор Доксов, писал в началото на Х в., явно е използувал същата система. Но въпреки че някои учени486 са се опитвали да изяснят въпроса, прибягвайки към тюркското и монголско езикознание, те не са успели да открият никакво съответствие между тази система и което и да е известно на нас летоброене. Едва преди около 30 години, когато руски учени откриха при разкопки Чаталарския надпис, бе намерена някаква допирна точка. Там Омуртаговото основаване на Преслав е датирано през 15-и допълнително сведение. Затова ще разгледам общо заключенията на основните изследователи, посочвайки кои от тях приемам. Първият сериозен изследовател на въпроса е Бъри. През 1910 г. той публикува тълкувание на прабългарските думи487, което според него отговаря на всички известни факти, макар че внася поправки в текста за по-късните владетели, за да го съгласува по-добре с данните на гръцките хронисти. Теорията му се основава на цикъл от 60 лунни години — цикъл, разпространен сред източните племена; първата дума в изразите (например дилом) означава единиците, а втората — десетилетията. Бъри твърди, че при тази система се избягва опасността от грешки, породена от езиковите сходства. За съжаление така получените дати противоречат на известните ни исторически факти, както изтъква и Маркварт.488 По-точно, излиза, че прабългарите трябва да са преминали Дунава 20 години по-рано.
Критиката на Маркварт е основателна, но не е градивна. През 1914 г. обаче професор Микола от Хелзинки отново прибягва до помощта на езикознанието и намира ключ към проблема.489 Той предлага 12-годишен цикъл, където всяка година носи името на някое животно. Следователно първата прабългарска дума е съществително име, а не числително — хипотеза, изказана вече от Петровски. Аналогиите с тюркски и кумански думи (напр. дванш = тюрк. davŝan, заек; тоф = кум. taok, кокошка) и редът на годините в съответните цикли дават възможност на Микола да преведе тези прабългарски думи и да определи последователността им в цикъла. Вторите думи той приема за числителни редни, означаващи месеците, и чрез езикови аналогии открива реда ми.
Езиковедските доводи на Микола звучат убедително и вече са общоприети. Но неговите дати не съвпадат с датите, известни от гръцките извори, особено при хановете, живели по времето на Копроним. За да постигне по-добри резултати, след известно време Микола внася някои поправки, но опитът му е безуспешен.490 Проблемът остава незадоволително решен, докато проф. Златарски не се заема с него.
483
Във факсимилетата на двата ръкописа тук разчитам „ει“, което би трябвало да означава 15. Но Бъри, Маркварт и Микола единодушно го приемат за 5.
484
Това тълкуване е малко съмнително; след „Дуло“ текстът гласи „Врекшеви Хтун“.
485
Jirecek. Geschichte, pp. 127 ff. Но Бъри (Цит. съч.) смята тази поправка за ненужна.
486
Например Киип (Relationum Hungarorum); Radioff (Die Alttürkischen Inschriften).
487
Byzantinische Zeitschrift, vol. XIX, pp. 127 ff.
488
Marquart. Die Altbulgarische Ausdrücke, pp. 1 ff.
489
Миккола. Тюркско-болгарское летосчисление, с. 243 сл.
490
Idem, Die Chronologie der Türkischen Donaubulgaren, p. 11.