Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Лорд де Уорън изкачи стълбите към Господарската кула и влезе в стаята на Джейн. Бе празна. Почувства искрено съжаление. Предпочиташе тя да е там, дори и гневна и обвиняваща.
Съзря люлката на сина си и това разсея за миг нерадостните му мисли. Наведе се над детето си.
— Току-що е накърмен, милорд, и не бива да го вдигате и разнасяте наоколо.
Грейс се загледа в тях. Толкова много си приличаха!
— Лейди Джейн го нахрани по-рано, за да имате повече време само за вас двамата.
Линкс усети как пулсът му се ускори и кръвта му кипна. Подаде малкото вързопче на бавачката и се засмя.
— Прекланям се пред дългогодишния ти опит, Грейс. Сега наистина не е подходящо да си играя с него.
Изкачи забързано стълбите към стаята си, зарадван, че Джейн не го избягва нарочно. Когато отвори вратата, го лъхна апетитният аромат на храна. Устата му се напълни със слюнка и той изведнъж осъзна колко е гладен.
Усмивката на Джейн озари стаята. Тя бе облечена в роба от мека вълна. Почувства как членът му веднага се втвърди. Прииска му се незабавно да я сграбчи и отнесе в леглото. Желанието пламтеше в него, докато прекосяваше стаята и я наблюдаваше как му поднася устните си за целувка. Възможно ли бе да не знае?
Устните й бяха на сантиметър от неговите, когато тя меко попита:
— Гладен ли си?
Горещият му дъх опари ухото й.
— Умирам от глад! — Облиза нежното й ушенце.
Или Джейн не знае нищо, или е изключително умна. Джейн подреди малката масичка до огъня, после го стрелна с поглед и нахвърли на пода възглавниците от леглото. Страстта лумна в него, изкушавайки го да задоволи чувствения си апетит, преди глада за храна, но Джейн отхлупи капаците на чиниите и предложи да му поднесе вечерята. Тя с наслада вкусваше от храната и в същото време непрекъснато се грижеше чинията му да е пълна.
Линкс не откъсваше очи от нея — тя явно се радваше и още не можеше да повярва на новопридобитата си власт над него. Видя я, че бутна настрани сребърната си вилица и взе с пръсти парчето плодова пита. След като погълна с явно удоволствие вкусния сладкиш, бавно и предизвикателно облиза пръстите си един по един.
Линкс грабна ръката й и повдигна малките изкусителни пръстчета до устните си. Видя как устните й се извиват и разкриват трапчинките й, докато той облизваше пръстите й и на шега ги хапеше. Сякаш да го раздразни още повече, тя издърпа ръката си и с плавно движение се изправи на крака и се отдалечи.
— Знам какво би искал — измърмори младата жена, прекоси стаята и приближи към масата, върху която бяха подредени бутилките с вино.
— Обзалагам се, че знаеш. — Гласът му бе прегракнал от желание. Не мислеше за нищо друго, освен за тази съблазнителна жена. Видя я как налива вино, а после се обръща към него. Проследи с поглед ръцете й, които се повдигнаха и развързаха връзките на робата. Тя се плъзна на пода.
Очите му се разшириха, когато видя, че е облечена в черната копринена риза, върху която със сребърни конци бе избродиран рис. Двете дълбоки цепки отстрани разкриваха пред алчния му поглед кадифената плът. Тя ме съблазнява. Подобно мълния го прониза мисълта: „Велики Боже, тя знае за братята си!“
Докато се носеше плавно към него с чашите вино в ръце, всичко в него крещеше: „Не го прави, Джейн!“ Но, разбира се, знаеше, че няма да спре. Това бе прелъстяване, доста безсрамно и дръзко, а и доста резултатно, ако се съди по реакцията на тялото му.
Линкс се прокле, че е бил такъв глупак. Смяташе, че Джейн е различна, но сега знаеше, че е сгрешил. Наблюдаваше я с циничен и леко презрителен поглед.
Тя приближи, отпусна се на колене и му подаде чашата с вино.
„Джейн, моля те, спри сега! Само курвите продават телата си!“ Гърлото му пресъхна. „Остави я да продължи, за да видиш колко далеч ще стигне!“
Линкс взе двете чаши с вино, остави ги върху килима и я привлече в прегръдките си. Целуна я. Джейн мигом се възбуди. Пъхна ръце под кожения жакет и погали голите мускулести гърди. Линкс се запита язвително дали тази възбуда също не бе част от добре замисленото й представление.
— Помогни ми, Линкс — с нежен глас помоли Джейн, навярно притеснена как да го разсъблече. Той свали дрехите си, питайки се дали тя смята, че ще е по-уязвим гол. Протегна дългите си крака пред огнището, подпря се на лакът и зачака следващия й ход. Не чака дълго. Джейн го бутна назад върху възглавниците и се излегна отгоре му.