Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Карде тръгна отново:
— След като нямам интерес да работя пряко за Новата република, със сигурност не искам да се обвързвам и с Империята. През последните няколко седмици имперската флота се отбива тук няколко пъти, за да товари йосаламири — животните, които висят на дървото в голямата зала. Предложих им помощта си за безопасното им отделяне от клоните.
— И какво получихте в замяна?
— Изключителната възможност да ги наблюдаваме, докато работят. Случай за събиране на допълнителна информация, която да ни помогне да разберем за какво са им необходими йосаламирите.
— И какво правят с тях? Карде го погледна:
— Тук информацията струва пари, Соло. Но за да бъда напълно искрен, ще ви кажа, че още не знаем за какво ги използват. Но продължаваме проучването.
— Ясно. Познавате лично командира им, нали? Карде се усмихна леко:
— Това също е информация.
На Хан започна да му писва от този отговор.
— Както кажете. Колко ще ми струва името на този върховен адмирал?
— За момента името не се продава. Ще поговорим за това по-късно.
— Благодаря, но според мен едва ли ще има по-късно — изръмжа Хан и спря. — Ако не възразявате, ше ви кажем довиждане още тук и ще се върнем на кораба.
Карде се обърна към него леко изненадан:
— Няма ли да си довършим вечерята? Та ние едва бяхме наченали ордьоврите.
Хан го погледна в очите:
— Възможността да остана на повърхността като учебна мишена, докато наоколо се въртят няколко ескадрона щурмоваци, не ми е особено приятна — откровено каза той.
Лицето на Карде се изопна и той отвърна студено:
— В този момент е по-добре да останете тук, вместо да привличате вниманието им. Звездният разрушител все още не е напуснал околопланетната орбита. Ако излетите сега, това ще е равнозначно на открита покана да ви свалят.
— „Сокол“ неведнъж се е сблъсквал със звездни разрушители — отвърна Хан.
И все пак в думите на Карде имаше основание, а и това, че не ги бе предал на имперската флота, подсказваше, че може да му се има доверие. Поне засега. Може би. От друга страна, ако наистина останеха…
— Е, май няма да ни навреди, ако поостанем още малко — продължи Хан. — Разбира се, и с удоволствие бихме си довършили вечерята.
— Чудесно — кимна Краде. — Необходими са ни само няколко минути, за да се организираме и да върнем всичко по местата му.
— Нима сте прибрали масите? — попита Ландо.
— Всичко, което би могло да подскаже, че сме имали посетители. Върховният адмирал е изключително наблюдателен и според мен едва ли щеше да пропусне да отбележи колко от моите помощници са налице в момента.
— Е, докато вие оправите нещата — намеси се Хан, — на мен ми се иска да отида до кораба и да проверя това-онова.
Карде леко присви очи:
— Но ще се върнете, нали? Хан се усмихна невинно:
— Нима се съмнявате?
Карде задържа още за няколко секунди погледа си в неговия и сви рамене:
— Чудесно, но внимавайте. Местните хищници обикновено не идват толкова близо до базата, но се случват и изключения.
— Ще внимаваме — обеща Хан. — Хайде, Ландо. Тръгнаха по пътеката, по която бяха дошли.
— Какво забравихме, че трябва да се връщаме до „Сокол“? — тихо попита Ландо, когато достигнаха дърветата.
— Нищо — прошепна в отговор Хан. — Просто реших, че сега е идеалният момент да проверим бараките. Особено онази, в която е бил затворникът.
Навлязоха малко в гората и завиха, тръгвайки успоредно на двора. Скоро след това зърнаха малки постройки, които приличаха на описаните от Чен бараки.
— Гледай за врата с ключалка — прошепна Ландо, когато излязоха от гората. — Временна или постоянна.
— Добре — Хан се опитваше да различи подробностите в тъмнината. — Дали не е онази с двете врати?
— Може и да е тя — съгласи се Ландо. — Да идем да видим. Лявата врата наистина беше с ключалка’ Но по-скоро в минало време.
— Някой е стрелял в нея — посочи с пръст Ландо. — Странно.
— Може би затворникът е имал приятели — предположи Хан и се огледа. Не се виждаше никой. — Да влезем.
Бутнаха вратата и влязоха, затвориха след себе си и запалиха осветлението. Помещението бе наполовина пълно с кутии, подредени покрай дясната стена. Но на едно място в тях се виждаше пролука…
Хан се приближи, за да разгледа по-отблизо.
— Гледай ти — промърмори той, вторачен в отвореното електрическо табло със стърчащите проводници. — Някой доста си е поиграл.
— Тук си е поиграл още повече — извика зад него Ландо. — Ела да видиш.
Той се бе свел до вратата и с интерес разглеждаше вътрешната ключалка. Тя бе простреляна с бластер също като външната.