Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Стенуолд пое командването на източната стена, където обстрелът беше най-тежък. Направи го не защото копнееше за слава, нито защото презираше опасността. Не, направи го, защото докато крещеше команди на защитниците, не беше нужно да мисли за нищо друго. Прекара деня с щраколък в ръка, с който не произведе нито един изстрел, но пък дирижираше стрелбата на петте хиляди опълченци по прииждащия враг. Хората му стреляха с щраколъковете си по пехотинците, чиито брони не осигуряваха никаква защита срещу малките снаряди; засипваха вражеските автовозила и обсадни машини с оловни гюлета и горящи стрели; хвърляха камъни и гранати по конощипородните занаятчии.
Към края на деня един от офицерите тръгна към него, като сочеше и викаше нещо. „Триумфът на аеронавтиката“ се движеше.
Това не влизаше в плана и капитанът на кораба го знаеше отлично, защото беше присъствал на военния съвет. Стенуолд гледаше безпомощно как гигантският брониран кораб се отдалечава от поста си над Академията.
— Чук и клещи — изохка мъжът до него. — Ама той пада.
„Триумфът на аеронавтиката“ гореше и губеше височина пред очите им. Онези от екипажа му, които можеха да летят, напускаха панически кораба, но повечето бяха бръмбарородни и за тях бягство нямаше. Капитанът беше един от тях и продължаваше да насочва дирижабъла в последния му полет.
Капитанът изведе кораба оттатък крепостните стени, над обсаждащата армия, а там го спусна ниско и възпламени заряда му от огнепрах.
Експлозията едва не събори Стенуолд от стената. Огромна част от войниците на Тинан нямаха неговия късмет, взривната вълна ги покоси като пшеница в буря, нацепи на трески обсадните им машини, разпиля автовозилата им и изобщо, в рамките на един миг, попиля сърцето на имперската армия.
В екливата тишина след експлозията осородните прекратиха атаката и се прибраха в лагера си.
20.
— Не те ли е страх, че мога да те убия? — попита Тисамон. Разкърши рамене и разгъна пробно острието на ръкавицата си. Пясъкът под краката му беше сменен наскоро. На броени крачки от него Улт се двоумеше пред рафт с оръжия. Накрая се спря на чифт мечове от Федерацията с къси остриета и тежка топка вместо ефес, която хем предпазваше ръката, хем беше оръжие сама по себе си.
— Ако ти беше затворник, а аз ти бях тъмничар, богомолке, щях да взема със себе си няколко стражари да ме вардят, ама и двамата знаем, че нещата стоят другояче. — Улт се обърна към него. Толкова рано сутринта, цели два часа преди най-ранобудните слуги да се надигнат от леглата си, малкият тренировъчен кръг беше изцяло на тяхно разположение. Оттатък факлите, които Улт беше разположил около подземната клетка, цареше мрак.
— А ако направя опит да избягам? — попита Тисамон без особен хъс.
— Не бързай да ме отписваш, богомолке, че току-виж съм те изненадал — отвърна Улт. — Макар че ако искаше да избягаш, вероятно би успял. Ама ти не искаш. — Разкърши се на свой ред. Тялото му беше покрито с плетеница от белези, част от които говореха за почти смъртоносни рани. Стойката с нищо не издаваше истинската му възраст.
— Какво, мислиш, че горя от желание да съм клоун в малкия ви цирк? — изръмжа Тисамон.
Вече си бяха говорили как повечето бойци и най-вече онези, които оцеляваха най-дълго, постепенно се опияняваха от надпреварата и обожанието на тълпата. Гладиаторската арена имаше силата да превърне един престъпник, дезертьор или роб дори в истински герой, пък било то и за кратко.
Улт пристъпи предпазливо, но без колебание.
— Ти искаш да убиеш императора — каза без заобикалки, а после се възползва от шока при неочакваното си твърдение и нападна Тисамон. Успя да скъси значително разстоянието, замахна с двата меча едновременно, после се опита да отклони с единия сърпа на противника си. Тисамон отстъпи назад, острието му посрещаше неизменно атаките, а след това подлъга Улт с фалшива маневра и успя да се изтегли на безопасно разстояние извън обхвата на късите мечове.
— И ти нямаш нищо против? — попита богомолкородният. — Ти, добрият императорски поданик?
— Добър съм само в професията си — изтъкна Улт. — Гледам да не се бъркам в политиката. Не си първият, който се опитва да използва арената като начин да си осигури аудиенция при императора. И други са се пробвали преди теб.
— Другите са си други. — Тисамон се хвърли напред, замахна мълниеносно със сърпа си и принуди противника си да отстъпи. Улт парира спокойно, ръцете му не спираха и за миг, отстъпваше само колкото да е извън обсега на сърповидното острие. Беше по-добър от очакваното, а имаше и предимство — поне десетина пъти беше наблюдавал Тисамон в битка и знаеше какво да очаква.