Поглед в мрака

Само на три пресечки от летището Ариана дотича да го посрещне — измъкна се така стремглаво от тълпата, че неколцина от водните кончета извадиха мечове да я спрат. Стенуолд я прегърна, забелязал изопнатото й лице.

— Не знаех — едва успя да изрече тя. — Новините бяха толкова лоши, че не знаех дали ще те видя някога пак.

Той я погледна в очите и изведнъж се сети за пророчествата на Инаспе Райм.

— Нищо не е сигурно — каза той. Много хора го чакаха да продължи напред, но той и пет пари не даваше кого бави. — Липсваше ми. Много ми липсваше, но се радвам, че остана тук, на сигурно място.

— Войнемайстор, Събранието… — прекъсна го командирът на тежкия въздушен отряд. Стенуолд го смълча с жест.

— На сигурно място? — вдигна вежди Ариана и се засмя измъчено. — Щях да те попитам къде си бил досега, ако не знаех. Стен, осородна армия се придвижва към Колегиум от изток. Най-много след три дни ще стигне до портите.

Стенуолд влезе в познатата зала и си отдъхна поне за едно — там не го чакаха стотици делегати, готови да разчепкат и него, и вестите, които носеше. И това щеше да стане, разбира се, но не точно сега. Ако питаха Стенуолд, Събранието на Колегиум беше по-страшен противник и от наближаващата имперска армия. Вместо това в голямата амфитеатрална зала имаше само двама души — дебел бръмбаророден мъж и един паякороден аристои.

— Здравей, Стенуолд — поздрави го със слаба усмивка бръмбарородният. Не без известни затруднения Стенуолд се сети за името му — Джодри Свредлен. Очаквал бе да завари тук говорителя на Събранието, стария Линео Тадспар, а не него. След кратък размисъл реши, че този въпрос може да почака.

— Майстор Свредлен — кимна той, а после: — Боен лорд Теорнис.

Паякородният се поклони. Дрехите му бяха необичайно скромни, лицето му — някак изпито, сякаш неуловимото лустро на паешкото изящество и чар се беше поизтъркало на места.

— Запознайте се с Паолесце Лиам — представи Стенуолд мъжа до себе си. Беше предал водните кончета на своите хора със заръката да им намерят квартира, а командира им беше взел със себе си. Паолесце беше висок строен мъж, чиято възраст трудно можеше да се определи от пръв поглед, но от разговорите с него Стенуолд беше стигнал до заключението, че са долу-горе връстници. Още беше с блестящата си броня, внушаваше впечатлението за човек, който е стъпил здраво на земята, и наблюдаваше невъзмутимо хората и града, макар че всичко тук му беше чуждо и в голяма степен непонятно.

— Майстор Лиам е?… — поде Джодри Свредлен.

— Майстор Паолесце — поправи го Стенуолд — е тук като… като жест на солидарност. Води трийсет войници със себе си. Федерацията, надявам се, ще събере войска, която да тормози осородните по собствената им граница, но…