Поглед в мрака

Бомбардировката на Колегиум започна същата вечер, нещо като откриващ ход по залез-слънце. Стените удържаха с лекота — векианците ги бяха подлагали на много по-тежък обстрел. Колегиумските занаятчии вече бяха направили изчисленията за ответен удар по тъмно, но осородните навярно бяха получавали доклади от векианците по време на обсадата, защото навреме изтеглиха обсадните си машини извън обсега на защитническата артилерия. Това щеше да усложни задачата им и да ги забави, защото означаваше всяка сутрин да засичат на нова сметка ъгъла и заряда на машините си, но по-добре така, отколкото да ги оставят на място вечерта и на заранта да заварят само купчини старо желязо. Генерал Тинан явно залагаше на предпазливостта.

На следващия ден започна война по въздуха. Докато артилерията от двете страни си разменяше изстрели, имперските въздушни отряди атакуваха града. Стенуолд си спомни разказа на Паропс как осородните елиминирали таркианската въздушна отбрана, преди да подпалят града. Надяваше се, че противовъздушната отбрана на Колегиум ще се окаже по-надеждна.

Щраколъковете помогнаха, разбира се. Колегиумските войници, обучени-недообучени и пълни дебютанти в битка, стояха решително по протежение на крепостната стена, по покриви в града, и стреляха по спускащите се отвисоко нападатели. Всеки район и квартал си беше организирал собствени защитни отряди, но Академията беше в центъра на градската отбрана. Оръжията на Тото, по-далекобойни и точни от арбалетите, разбиха на пух и прах първите две въздушни атаки, ала следобед осородните удвоиха усилията си. Империята хвърли в битката четирийсет ортоптера и хелиоптера в добавка към безчетните си войници, и скоро къщите на Колегиум се озоваха под бомбите. В отговор Колегиум вдигна във въздуха собствените си летала заедно с тежките въздушни отряди и водните кончета на Паолесце.

„Триумфът на аеронавтиката“ беше заел позиция точно над Академията, превръщайки се в бастион на колегиумската противовъздушна отбрана. От високата си позиция, корабът стреляше по имперските ортоптери и обсадни машини, а десетки мъже, въоръжени с щраколъкове и арбалети за многократна стрелба, стреляха по леките въздушни отряди на осородните. Подсиленият с дървено скеле балон на кораба отбиваше с лекота както стрели, така и енергийни залпове. В края на първия ден от сраженията колегиумци се поздравиха, че не са отстъпили и една педя от земята си на врага.

На следващия ден генерал Тинан хвърли срещу града цялата мощ на своята армия. Включи в сражението оцелялата половина от артилерията си, а небето напълни с мъже, машини и петстотин гигантски ездитни оси. Тежката пехота потегли под прикритието им заедно с автоматизирани тарани и сонди. Конощипородните му занаятчии се хвърлиха към крепостните стени, вдигнали огромни щитове, които да ги пазят от защитническия обстрел. Водомеркородните от помощната войска нападнаха по бреговете на реката, проникнаха чак до сърцето на Колегиум, посяха там ужас и паника, палеха и убиваха където сварят.