Поглед в мрака

Завари Теорнис на крепостната стена. Паякородният още се мотаеше в Колегиум. Явно не бързаше да потегли към своите хора въпреки спорадичните доклади, които пристигаха за продължаващата обсада на Селдис. Благородник от главата до петите, Теорнис изглеждаше така, сякаш цял Колегиум му се е заклел във вярност, а войската, прииждаща по крайбрежния път, е излязла на парад в негова чест. Стенуолд искрено му завидя за самообладанието.

— Е, ножът стигна до кокала, види се — каза тихо Теорнис, така че единствен Стенуолд да го чуе. От другата му страна стояха няколко членове на Събранието, които се имаха за стратези, там беше и Паолесце Лиам, командирът на малкия отряд водни кончета.

Имперската армия, изглежда, не бързаше за никъде. Въздушни отряди кръжаха мързеливо и заемаха позиции, по-назад се виждаха автовозила и някакви големи животни в товарни впрягове. Тук-там бяха разпънати палатки, но и да имаше някакъв велик тактически замисъл в подредбата им, Стенуолд определено не го съзираше.

— Според докладите наброяват осемнайсет хиляди, без да се смятат робите — съобщи Теорнис. — Сражението при Фелиал им е посмачкало фасона, но нищо повече.

— Не знам защо още си тук — подхвърли Стенуолд. — Имаш свои си битки.

— Битката в крайна сметка е една — възрази Теорнис. — На всичкото отгоре кесианците явно са решили, че предвид настоящата ситуация, всички кораби от Паешките земи са тяхна законна плячка. Откровено казано, не виждам как ще се измъкна оттук в обозримо бъдеще.

— Войнемайстор — обади се един от делегатите, преподавател по инженерни науки в Академията, — осородните строят лагера си твърде близо. Ако заредим с по-леки снаряди, бихме могли да ги бомбардираме още сега. Само дайте заповед.