Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- За какво намекваш?
- Госпожа Трентам реши, че наистина продължаваш да наддаваш, и се хвана в капана - също продължи да вдига сумата. Между другото, не само тя се увлече. По едно време чак ми домъчня за...
- За нея ли?
- Не, не за нея, разбира се - отвърна младежът. - За господин Фодъргил. Предстои му деветдесет дни да бъде на седмото небе от щастие, после обаче ще се сгромоляса с гръм и трясък на земята.
Г О С П О Ж А Т Р Е Н Т А М
1919-1927
22.
Надали някой би ме описал като снобка. Въпреки това съм убедена, че максимата „Всичко си има място и има място за всичко“ се отнася и за хората.
Родена съм в Йоркшир в разцвета на викторианската империя и според мен няма да е преувеличено, ако кажа, че и моето семейство е играло важна роля в този период от историята на нашия остров.
Баща ми, сър Реймънд Хардкасъл, е не само изключително кадърен изобретател и индустриалец с огромно въображение, но и е създал едно от най-преуспелите търговски дружества в страната. Същевременно винаги се е отнасял с работниците като с членове на семейството и този пример на поведение, към който се е придържал в отношенията си с не така преуспелите, се е превърнал в жалон, който и аз съм се опитвала да следвам в живота.
Братя нямам, имам само една по-голяма сестра - Ейми. Разликата ни е едва две години, но не мога да твърдя, че сме били особено близки, вероятно защото аз бях будно, дори палаво дете, докато тя бе кротка, че и свита, особено в отношенията си с представителите на противоположния пол. Ние с баща ми се помъчихме да и намерим подходящ съпруг, това обаче се оказа неизпълнима задача и дори татко се отказа, след като Ейми прехвърли четирийсетте. След преждевременната смърт на мама тя се посвети изцяло на грижите за любимия ни възрастен баща, нещо, което, бих казала, бе само добре дошло и за двамата.
Виж, аз не се затрудних изобщо да си намеря съпруг. Ако не ме лъже паметта, Джералд бе четвъртият, не, дори петият подходящ жених, който падна на колене и ми поиска ръката. Запознахме се, докато бях на гости в провинциалната къща на лорд и лейди Фаншо в Норфък. Те бяха отколешни приятели на татко и аз се виждах от доста време с по-малкия им син Антъни. Но добри хора ме предупредиха, че той нямало да наследи нито земите, нито титлата на баща си, та реших, че няма смисъл да подхранвам у младежа надежди за по-дългосрочна връзка. Доколкото си спомням, татко бе доста ядосан от поведението ми и вероятно е смятал да ми се накара, аз обаче се постарах да му обясня надълго и нашироко, че Джералд може и да не е най-ослепителният сред ухажорите ми, затова пък има голямото предимство да е потомък на род, притежаващ обработваеми земи в цели три графства, да не говорим за имението в Абърдийн.
През юли 1894 година се венчахме в църква „Сейнт Мери“ в Грейт Аштън, а първородният ни син Гай бе заченат една година по-късно - за предпочитане е да мине известно време, преди първото дете да дойде на бял свят, така не даваш повод да те одумват.
Баща ми винаги се е отнасял еднакво към мен и сестра ми, въпреки това обаче често ми е било давано да разбера, че именно аз съм неговата любимка. Ако не държеше толкова на справедливостта, татко със сигурност щеше да остави всичко на мен, понеже направо умира за Гай. Ала след смъртта му Ейми ще наследи половината от огромното му състояние. Един дявол знае какво ще прави с такова богатство - занимава се само с това да си прекопава градината, да плете на една кука и от дъжд на вятър да ходи на фестивала в Скарбъро.
Но да се върна на Гай. Който го видеше още невръстен, през онези години, когато се изгражда личността, не можеше да му се нарадва колко е красив и макар че не съм допуснала да се разглези, винаги съм смятала за свой дълг да се постарая той да получи старт в живота, който да го подготви за ролята, каквато - убедена съм - рано или късно неминуемо ще играе. Ето защо още преди да получи кръщение, Гай беше записан в подготвително училище36 „Айсгарт“, а също и в „Хароу“, откъдето, както ми се искаше, да влезе в Кралската военна академия. Ставаше ли дума за образованието на момчето, дядо му не жалеше парите. Към по-големия си внук се показа неописуемо щедър.
Шест години по-късно родих втори син, Найджъл, който дойде на бял свят малко преждевременно - вероятно именно на това се дължи, че той не е така буден, както по-големия си брат. Междувременно наехме на Гай неколцина частни учители, един-двама от които го намираха за доста палав. Но кое дете в един или друг момент не слага жаби във ваната и не срязва на две връзките на обувките?
Както и предвиждахме, на девет години Гай постъпи в „Айсгарт“, а оттам - в „Хароу“. По онова време директор на училището беше преподобният пребендарий Антъни Уд и аз му напомних, че момчето е седмо поколение от рода Трентам, посещавало учебното заведение.