Търговецът

В деня на търга, по време на закуската, Чарли сподели, че е много притеснен, въпреки че Беки бе удивително спокойна, особено след като Джоан пошушна на господарката си как лакеят е чул от готвачката, че госпожа Трентам е определила таван от четири хиляди лири стерлинги и се е зарекла, че ще се откаже от наддаването, ако тази сума бъде прехвърлена.

- Дал и пък... - подхвана Чарли.

- Дали нарочно не е подметнала това на готвачката ли? - продължи вместо него Беки. - Възможно е. Така де, и тя е не по-малко хитра от теб. Но пак можем да я победим, стига да се придържаме към плана и да не забравяме, че възможностите и на госпожа Трентам не са неизчерпаеми.

Според обявата търгът трябваше да започне в десет сутринта. Цели двайсет минути преди това госпожа Трентам влезе в залата и се понесе царствено по пътеката между редиците. Разположи се в средата на третия ред, след което сложи дамската си чанта на единия стол, а каталога - на другия, да не би някой да седне до нея. Както се бяха уговорили. подполковникът и колегите му от управителния съвет влязоха в полупълното помещение в десет без десет и се настаниха точно зад своята противница. Поне на пръв поглед госпожа Трентам не прояви никакъв интерес към присъствието им. След пет минути се появи и Чарли. Тръгна напето по пътеката между редовете, вдигна шапка, за да поздрави своя позната, ръкува се с един редовен клиент и накрая седна в края на седмия ред. Продължи да бъбри на висок глас със съседа си за предстоящия турнир по голф, като обясни за пореден път, че не е роднина на прочутия австралийски състезател със същото име. Голямата стрелка върху старовремския часовник точно зад катедрата се плъзгаше бавно към обявения час.

Макар че залата не бе много по-голяма от хола у Дафни на Итън Скуеър, бяха успели да вместят в нея стотина стола с най-различни форми и размери. Стените бяха облепени с избеляло зелено сукно, по което още личаха следите от кукичките - на тях преди време очевидно бяха висели картините, килимът беше толкова протрит, че се виждаше дюшемето отдолу. Чарли си помисли със свито сърце, че ще му се наложи да хвърли много повече пари, отколкото бе очаквал, ако иска и помещението на Челси Терас номер едно да отговаря на високите изисквания, които той имаше към всички свои магазини.

Огледа се, видя, че в залата вече са се събрали към седемдесет души, и се запита колцина ли са дошли не да залагат, а просто да позяпат схватката между Тръмпърови и госпожа Трентам.

Представителят на задругата на търговците Сид Рексол вече се бе разположил със скръстени ръце на първия ред и се опитваше да изглежда спокоен - бе толкова дебел, че едрото му туловище едва се побираше на два стола. Чарли подозираше, че Рексол надали ще стигне и до третата сума в наддаването. След малко той зърна и госпожа Трентам, която седеше на третия ред и се бе вторачила в старовремския часовник.

После, когато до десет оставаха само две минути, в залата неусетно влезе и Беки. Чарли бе седнал на ръба на стола и чакаше да изпълни дословно нарежданията. Изправи се и тръгна изпъчен към изхода. Този път госпожа Трентам все пак се извърна, за да види какво прави противникът и. Той невинно си взе от дъното на залата още един каталог, после се върна с ленива походка на мястото си, като пътем спря да поговори с друг търговец, който явно се бе откъснал за час от работата си, за да види какво ще стане на търга.