Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Няколко седмици по-късно, докато играехме бридж у Силия Литълчайлд, тя се изпусна, че след като била надушила как първият и мъж и изневерява, била наела частен детектив - някой си Харис, който да го следи. Щом чух това, вече не бях в състояние да се съсредоточа върху играта - за ужас на своята партньорка.
Прибрах се и веднага потърсих името в телефонния указател на Лондон. Намерих го веднага: Макс Харис, частен детектив, работил навремето в Скотланд Ярд, разследва всякакви случаи. Подвоумих се няколко минути и накрая взех слушалката, за да кажа на телефонистката да ме свърже с Падингтън 3720. Почаках доста дълго, докато вдигнат.
- Харис - изсумтя някой без повече обяснения.
- Детективското бюро ли е? - попитах аз - идеше ми, още преди онзи да е отговорил, да му затръшна телефона.
- Да, драга госпожо, детективското бюро е - отвърна вече по-ентусиазирано гласът.
- Както личи, може би ще имам нужда от услугите ви. Обаждам се от името на една приятелка - добавих доста притеснена.
- На приятелка, значи - рече гласът. - Да, разбира се. Дали да не се срещнем?
- Но нека не е в кантората ви - настоях аз.
- Напълно ви разбирам, драга ми госпожо. Удобно ли ви е утре в четири следобед в хотел „Сейнт Агнес“ на Бюри Стрийт?
- Да, удобно ми е - отговорих и тъкмо затворих, когато най-неочаквано се сетих, че онзи тип не ми знае името, а аз не знам как изглежда той.
Когато на другия ден отидох в „Сейнт Агнес“, ужасна тясна дупка веднага след Бромптън Роуд, минах няколко пъти по улицата, преди да се престраша да вляза във фоайето. На рецепцията се беше облегнал мъж на трийсет-трийсет и пет години. Изправи се веднага щом ме видя.
- Случайно да търсите господин Харис? - попита ме.
Кимнах, той побърза да ме заведе в кафенето, на маса чак в дъното. Едва след като седна срещу мен, се вгледах по-внимателно в него. Беше висок към метър и седемдесет и пет, бе набит, с тъмнокестенява коса и още по-тъмни мустаци. Беше облечен в кафяво карирано туидено сако и бледо-жълта риза, носеше тясна жълта вратовръзка. Тъкмо започнах да му обяснявам защо може би ще опра до услугите му, когато онзи започна да пука с пръстите първо на лявата, а сетне и на дясната ръка. Идеше ми да стана от масата и да си тръгна и вероятно щях да го направя, ако смятах, че ще намеря лесно по-приличен човек, който да изпълни задачата.
Наложи се и доста дълго да убеждавам Харис, че не възнамерявам да се развеждам. На оная първа среща му обясних възможно най-малко. Бях изумена, когато ми поиска чудовищното възнаграждение от пет шилинга на час, за да се заеме с разследването. Но реших, че нямам друг избор. Приех той да започне на другия ден и да се срещнем повторно след седмица.
От първия доклад на господин Харис научих, че според онези, които прекарват почти изцяло работното време в някаква кръчма на име „Мускетарят“ в Челси, баща на детето на Ребека Салмън бил Чарли Тръмпър и че ако го попитали ребром дали това отговаря на истината, той дори не опитвал да отрече. Сякаш за да го докаже, броени дни след раждането на детето те с госпожица Салмън се били оженили без излишен шум в гражданското на Челси.
Господин Харис обясни и че не е представлявало трудност да се сдобие с акта за раждане на детето. Той потвърждаваше, че Даниъл Джордж Тръмпър е син на Ребека Салмън и на Чарли Джордж Тръмпър, живеещи на Челси Терас номер сто четирийсет и седем. Направи ми впечатление и че момчето е кръстено на двамата си дядовци. В следващото писмо до Гай приложих и препис от акта за раждане. Съобщих му и някои дребни подробности за сватбата и че подполковник Хамилтън е бил назначен за председател на управителния съвет на „Тръмпър“, бях ги научила от Харис. Да ви призная, смятах, че съм приключила с въпроса.
След половин месец обаче получих писмо от Гай, което очевидно се беше разминало с моето. В него той обясняваше, че сър Данвърс е влязъл във връзка с командващия на полка полковник Форбс, който решил, че Гай е застрашен от съдебен иск за неспазено обещание, затова го изправил пред нещо като другарски съд, състоящ се от неколцина полкови офицери - да обяснява какви отношения е имал с госпожица Салмън.