Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Когато седна на мястото си, Чарли дори не потърси с очи жена си, макар да знаеше, че тя се е спотаила някъде в дъното на залата. Не погледна нито веднъж и госпожа Трентам, макар да усещаше, че тя се е втренчила в него.
След като часовникът отброи десет часа, господин Фодъргил - висок, възелаб мъж с цвете в бутониерата и старателно сресана сребриста къдрава коса, - се качи по четирите стъпала на кръглия дъсчен подиум. Чарли си помисли, че както се е възправил над тях, Фодъргил изглежда доста внушително. Веднага щом се поуспокои, мъжът хвана с една ръка края на катедрата и озари с усмивка препълнената зала, след което взе чукчето и поздрави:
- Добро утро, госпожи и господа.
В залата се възцари мълчание.
- Присъствате на търг за продажбата на сграда, намираща се на Челси Терас номер едно, заедно с оборудването и с наличната стока, които през последния половин месец всички имахте възможност да огледате. Който посочи най-висока сума в наддаването, веднага след търга трябва да внесе капаро от десет на сто, а после до деветдесет дни да плати цялата сума. Такива са условията, посочени в каталога, и аз ги повтарям, за да няма недоразумения.
Господин Фодъргил се прокашля, а Чарли усети как сърцето му бие все по-ускорено. Видя, че подполковникът стиска юмрук, а Беки вади от дамската си чанта очила и ги слага върху скута си.
- Предварително е заявена сума от хиляда лири стерлинги, с която откривам наддаването - оповести Фодъргил пред смълчаната зала.
Мнозина стояха отстрани или се бяха подпрели на стените, защото вече нямаше свободни места. Чарли не сваляше очи от господин Фодъргил, който водеше търга и който се усмихна на господин Рексол, все така скръстил твърдо и решително ръце върху гърдите си.
- Някой ще даде ли по-висока сума?
- Хиляда и петстотин лири стерлинги - провикна се прекалено високо Чарли.
Който не участваше в интригата, се огледа, за да види кой е увеличил сумата. Мнозина се извърнаха към съседите си и зашушукаха шумно.
- Хиляда и петстотин лири стерлинги - повтори Фодъргил. - Някой дава ли две хиляди?
Господин Рексол вдигна ръка досущ дете, което иска да покаже в училище, че знае отговора на зададения от учителя въпрос.
- Две хиляди и петстотин лири стерлинги - обяви Чарли още преди председателят на задругата на търговците да е свалил ръката си.
- Две хиляди и петстотин в средата на залата. Някой дава ли три хиляди?
Господин Рексол понадигна плахо ръка, която стигна на два-три сантиметра от коляното му, после отново се смъкна. Върху лицето му се образува дълбока бръчка.
- Някой дава ли три хиляди? - повтори господин Фодъргил.
Чарли не можеше да повярва, че е извадил такъв късмет. Щеше да купи сградата на номер едно за някакви си две хиляди и петстотин лири стерлинги. Секундите му се струваха минути, докато той чакаше чукчето да се стовари върху катедрата.
- Някой дава ли три хиляди? - потрети малко разочарован господин Фодъргил. - В такъв случай сградата на Челси Терас номер едно е продадена за две хиляди и петстотин лири стерлинги. Две хиляди и петстотин лири първи път... - Мъжът понечи да вдигне чукчето. - Три хиляди лири стерлинги - оповести той и въздъхна от облекчение, а госпожа Трентам свали ръка в ръкавица върху скута си.
- Три хиляди и петстотин лири стерлинги - провикна се Чарли, а господин Фодъргил му се усмихна, ала веднага щом извърна отново очи към госпожа Трентам, тя му кимна, че вдига сумата на четири хиляди лири стерлинги.
Чарли поизчака секунда-две, изправи се, намести вратовръзката си и уж свъсен, напусна бавно залата. Не видя как Беки си слага очилата, не видя и победоносното изражение върху лицето на госпожа Трентам.
- Някой дава ли четири хиляди и петстотин лири стерлинги? - попита мъжът, провеждащ търга, после само стрелна с поглед Беки и отсече: - Да, дава. - Обърна се към госпожа Трентам и рече: - Пет хиляди лири стерлинги, драга ми госпожо?
Тя огледа бързо залата, но всички видяха, че така и не е разбрала кой е посочил последната сума. Шушукането прерасна във врява, присъстващите в помещението затърсиха с очи кой наддава срещу госпожа Трентам. Само Беки, която се бе спотаила на последния ред, не се и помръдна.
- Тишина, ако обичате - провикна се Фодъргил. - Наддаването достигна сумата от четири хиляди и петстотин лири стерлинги. Някой дава ли пет хиляди?