Владение на мрака

Част от рецептата за удовлетворяваща работа бе нуждата от човек, на когото да изпробва идеите си. Нито един криминалист не би могъл да обхване самостоятелно цялата картина на едно сложно разследване. Всеки имаше нужда от довереник, който да вижда нещата от различен ъгъл и да бъде достатъчно интелигентен, за да формулира ясно тези различия във възприятията. Това беше особено важно при работата по студени досиета, при която, вместо да ръководи многоброен екип, старшият офицер често разполагаше само с един-двама души. А тези редови служители обикновено нямаха необходимия опит, за да бъде приносът им толкова ценен, колкото тя би желала. За Карен Фил отговаряше на всички изисквания. А ако се съдеше по това колко често самият той обсъждаше случаите си с нея, в това отношение чувствата бяха взаимни.

Те обикновено се съветваха в офиса или избираха тихо ъгълче в някоя кръчма, еднакво отдалечена от неговото и нейното жилище. Но когато му се обади на връщане от Питърхед, той вече беше пил две чаши вино.

— Може и да съм в законните граници, но работата ще е на косъм — каза той. — Защо не дойдеш у нас? Тъкмо ще ми помогнеш да избера завеси за дневната.

Карен видя номера, който търсеше, и паркира колата напряко на алеята, която водеше към къщата на Фил. Тя не излезе веднага, водена от навика си на ченге да огледа обстановката, преди да напусне колата. Улицата беше тиха, непретенциозна, застроена с къщи близнаци — масивни и видимо все още толкова солидни, колкото са били, когато са били построени, в края на деветнайсети век. Алеите, които водеха към къщите, бяха посипани с чакъл, в дворовете имаше спретнати цветни лехи. Прозорците на горните етажи, където обикновено спяха децата, бяха със спуснати завеси от плътни материи, които трябваше да изолират упоритата дневна светлина. Карен си спомни колко трудно й беше да заспива в дългите летни вечери, когато беше малка. Но тогава завесите на нейната спалня бяха от тънка материя. Пък и улицата, на която живееха, беше оживена, от кръчмата на ъгъла долитаха музика и шум от разговори. Не като в този квартал. Трудно беше да се повярва, че центърът на градчето е само на пет минути път от тук. Човек имаше чувството, че се е озовал в някое от далечните предградия.

Чул шума на колата й, Фил вече бе отворил вратата, още преди Карен да се измъкне от седалката зад волана.

Очертан на фона на светлината, силуетът му изглеждаше по-едър. Небрежната му поза съдържаше естественото предупреждение, което отправя пазачът на вратата към всеки, който се опитва да премине през нея — стоеше облегнат с една ръка на рамката на вратата, с кръстосани крака и глава, наклонена на една страна. Но в изражението му нямаше нищо заплашително. Кръглите му, тъмни очи примигваха добродушно срещу светлината, усмивката очертаваше гънки по бузите му.