Драконът на Негово Величество [bg]

Лентън избра момента колкото се може по-предпазливо. Всеобщата радост от победата продължаваше и служеше да предотврати донякъде личното нещастие. Същия ден се получиха листовки, обявяващи, че над Темза ще има фойерверки. Лили, Темерер и Максимус, като най-млади и най-засегнати от случката, бяха изпратени по заповед на адмирала.

Уил изпитваше дълбоко облекчение, докато многоцветните светлини огряваха небето и музиката от шлеповете долиташе през водата. Очите на Темерер бяха широко отворени от вълнение, ярките избухвания се отразяваха в зениците и люспите му и той току накланяше глава в опит да чуе по-добре. През целия обратен път не говореше за нищо друго, освен за музиката, експлозиите и светлинната феерия.

— Такива ли са концертите, които изнасят в Дувър? Лорънс, не може ли пак да отидем, този път малко по-близо? Ще седя много тихо и няма да смущавам никого.

— Страхувам се, че подобни фойерверки са за специални случаи, драги мой. Концертите са само музика. — Уил избягваше прекия отговор. Можеше да си представи реакцията на гражданите при вида на дракон, посещаващ концерт.

— Аха. — Все пак не изглеждаше особено обезкуражен. — Пак би ми харесало. Днес не чувах много добре.

— Не знам дали в града може да се уреди нещо удобно — изтъкна Уил, но за щастие го осени внезапно вдъхновение и той добави: — Може да наемем няколко музиканти да дойдат и да ти посвирят. Така ще е най-удобно.

— Това би било чудесно — зарадва се Империалът. Той сподели идеята с Максимус и Лили, още щом се приземиха, и двамата проявиха не по-слаб интерес.

— Проклет да си, Лорънс, научи се да отказваш — изсумтя Бъркли. — Все ни набутваш в някакви абсурдни ситуации. Само гледай да видиш какви музиканти ще дойдат тук — било то за пари или от любов към музиката…

— От любов едва ли. Но съм сигурен, че за едноседмична заплата и обилен обяд повечето музиканти ще се съгласят да свирят и в лудница.

— Идеята е чудесна — отбеляза Харкорт. — И на мен би ми харесало. Не съм била на концерт от шестнадесетгодишна. Трябваше да си сложа рокля и само след половин час някакъв мръхльо седна до мен и взе да ми шушне неприлични подмятания, докато не излях чаша кафе в скута му. Съсипа ми удоволствието — нищо, че си тръгна веднага.

— Исусе Христе, Харкорт, ако някога ми се прииска да те обидя, ще гледам наблизо да няма нищо горещо — отбеляза Бъркли, а Лорънс се колебаеше между шока от това как е станала жертва на подобна обида и как се е справила със ситуацията.

— Е, щях да го халосам, но трябваше да се изправя. Нямате представа колко трудно се натъкмяват тия рокли, като сядаш. Първия път ми отне пет минути — добави Катрин. — Та не исках да ми се налага да го правя пак. Точно тогава дойде сервитьорът и ми се стори, че така ще е по-лесно, пък и е нещо, което по приляга на момиче.